Голямата джаз и поп певица Камелия Тодорова ще зарадва меломаните и българската публика с концерта си „Нощи в бял сатен“, който ще се състои в зала 1 на НДК на 18 май. Ще й партнират Софийска филхармония, Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров и Брас асоциация „Комбо“ (Brazz Association Combo), както и вокална група New Camellettes.

Най-интересното е, че ще участвам с такъв голям състав, което е различно, като се има предвид, че концерта ще има сериозно звучене, в смисъл романтично, привличащо, докосващо, въобще в настроение на репертоара, който съм подбрала – мой репертоар от 80-те и 90-тте години и малко чужд, който не е свързан специално с джаз, но има Old Blues и Rock, така че ще има разнообразие от стилове на които аз съм се посветила и хубаво настроение. Някои от аранжиментите са на Мишо Йосифов, но главната част се пада на Славил  Димитров. Мои студенти са вокалисти на група Camellettes. Отдавна не съм била на сцената на НДК и се вълнувам. Последният ми концерт там беше през 2002 година и оттогава минаха доста години.

Как се чувства Камелия Тодорова като преподавател и на какво учи студентите си в Нов български университет, където преподава пеене и вокално майсторство?

Аз обичам тази професия и се радвам, че господ ми е дарил с  умението да слушам и да преценявам добре гласове. Интересува ме това да ги поставям правилно, за да могат те да се използват тези гласове дълго време в бъдеще. Уча студентите си най-вече на търпение, защото тази професия го изисква. Тя не се научава за два, три дни, нито за една година, а е дълъг процес. Човек се посвещава на нея. И ако няма нерви за нея, по-добре отрано да се откаже, защото пеенето е трудно и изисква много, и ежедневна работа. Ще изпея няколко песни от дъщеря ми. Новата ми песен се нарича „Красив спомен“ и разказва за един момент от моя живот. На сцената ще разказвам за себе си. Това което чувствам, как обичам, как се „наежвам“, как съм нежна, как не съм и т.н. Ретроспекция на чувствата и емоции.

За загубата на големия български композитор Александър Бръзицов, написал емблематични песни от самото начало на музикалната кариера на Камелия Тодорова и до днес, както и за усилената си работа през годините, за изненадите, подготвила за концерта си, продължава да разказва именитата ни певица:

На мен много ми липсва и ще посветя концерта на негово име, тъй като ще изпълня почти всички негови песни, които имам в репертоара си. Голяма загуба е за мен. Все едно баща ми си е отишъл. Беше хем приятелство, хем творческа загуба… Мисля, че дори не беше признат достатъчно и не му се отдаде нужната чест.

Как се справя Камелия Тодорова с житейските трудности?

Ами ние не сме излизали от тези трудни години. Само с работа и горе главата. Друго спасение няма. Защото работата увлича, държи тонуса. Удовлетворението го има, въпреки, че не съм реализирала много от проектите си. Но все пак има още време. Аз съм мечтател и се надявам, че нещата все пак ще вървят напред. На концерта ще изпълня и песента „Нощи в бял сатен“ на „Муди Блус“, но ще има и още една изненада, която няма да споделя, иначе няма да бъде изненада. Ще се радвам да споделя всичко това с вас.