Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Първи български опити в промишления шпионаж?

БНР Новини
Снимка: личен архив

С Миглена Терзиева в света на гайтаните


Може би не достатъчно познато, но изненадващо богато е културно-историческото наследство на Търговище. Още през XVII век той става средище на най-известния панаир в европейската част на Османската империя.  Тук се заражда панаирната и занаятчийска слава на града, която се запазва и в епохата на Възраждането. Развиват се множество занаяти – абаджийство, мутафчийство, обущарство и гайтанджийство. Именно в Търговище открихме нашата събеседничка, която е посветила свободното си време на гайтанджийството. Миглена Терзиева е завършила Югозападния университет „Неофит Рилски” със специалност педагог-инженер. Впоследствие специализира в Техническия университетв София „Технология на облеклото“. Включва се и в квалификационен курс за запазване на старите занаяти и така се запознава с тънкостите на гайтанджийството. Ето какво ни разказа:

Снимка




СнимкаГайтанджийството не е много характерно за нашия регион, защото самите гайтани се изработват в планинските райони – Габрово, Златоград, Мадан и Етъра, където и в момента има гайтанджийска работилница. Гайтанът е един вид плосък шнур, пришиващ се по ръбовете на вълнената дреха, за да крепи по-здраво отделните й части. Бил е мъжки занаят. Майсторите са ходели от село на село, от къща на къща, за да работят през зимните дни, когато е нямало полска работа. Жените оставали в дома.  В по-ново време този занаят става уседнал и те също се включват. Създават се работилници, като всяка една украса от гайтани е характерна за дадената област. Особено женските одежди са много пъстри, шарени. Има поверие, че винаги се оставя нещо недовършено или сбъркано в украсата, за да може лошите погледи да се насочват първо там.

СнимкаСнимкаТя ни разказа и една любопитна история – как е въведен железният чарк в България през втората половина на ХIX в., без който било немислимо изработването на гайтани. Един млад българин работел в Западна Европа точно в такава работилница. Изнасял всеки ден по една част от този чарк и правел скици. Завръщайки се у нас, той дал в различни райони на страната да му изработят по една част.  Никой не предполагал какви са тези елементи. И така успял да сглоби свой чарк. Казват, че това е един от първите „промишлени шпионажи”, направен от българин.

Покрай историческите възстановки, които се правят все по-често през последните години, на почит са дрехите, останали в раклите на нашите баби. В миналото гайтанът се е изработвал от 8, 10 или 12 нишки. Днес той наброява 10 нишки с различна дебелина на преждата. Поставя се ръчно и това е един бавен процес, тъй като е бод по бод – продължава своя разказ Миглена. Това е истинско удоволствие за този, които си влага душата в изработването, за да се получи накрая едно уникално изделие. Днес  гайтаните се използват в съвременните дрехи и придават по-различен вид на ежедневието ни. Намират приложение и в декорацията на пана, бижута.  Именно тогава развихрям своето въображение и си позволявам да смесвам различни стилове – споделя тя.

СнимкаМакар и на шега, Миглена Терзиева участва в IX-тия Международен панаир на народните занаяти в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър” и отнася Голямата награда в майсторската надпревара  „Гайтанджийството”. Така тя добива правото на самостоятелна изложба, където показва не само съвременна интерпретация и орнаментика на традиционни костюми, но разкрива и богат асортимент от гайтанени изделия. Решихме, че Миглена е направила от гайтанджийството своя професия, но тя ни разкрива, че това е само един начин за разтоварване, една „тиха лудост”, защото е тихо занимание. Всъщност, тя е учител, занимава се с деца със специални потребности и се старае, доколкото е възможно, да ги научи на сръчност и търпение при изработването на малки предмети. Попитахме събеседничката ни защо според нея е важно да се съхранят старите занаяти:

СнимкаВсеки занаятчия е разбрал, че със занаят не се става богат, но той съхранява нещо, което се е предавало поколения наред. Именно това ни крепи в този забързан свят, изпълнен с нови технологии. Светът се променя и дано успеем да запазим частица от ежедневието на нашите предци, нещо, което е просъществувало и съхранило нашата българщина – казва в заключение младата родолюбка.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Българо-гръцки бизнес форум се откри в София

Българо-гръцки бизнес форум с участието на близо 60 компании от двете страни беше открит днес в София. Форумът е организиран от Българо-гръцка търговско-промишлена камара и Българската търговско-промишлена палата. "Нашите търговски отношения са стабилни,..

публикувано на 27.02.25 в 15:35
Росица Матева

Няма да преброяват повторно бюлетините от последните избори

Няма да има ново броене на бюлетините от последните парламентарни избори от октомври 2024 г. Централната избирателна комисия се събра днес на заседание, след като вчера Конституционният съд разпореди да се изчислят наново резултати от парламентарните..

публикувано на 27.02.25 в 14:07

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 40

В брой 40 на предаването ви предлагаме : Във вълшебния свят на "Вазовчетата" и българския език във Франция – интервю с  Янета Димитрова, преподавател в БНУ „Иван Вазов“ в Париж и отговорник за Международния литературен конкурс "Вълшебното..

публикувано на 27.02.25 в 12:00