В края на май започва розоберът, а с него и традиционните фестивали на розата. В България за производството на розово масло промишлено се отглежда Казанлъшката маслодайна роза, наследница на дамаската роза (Rosa damascena). Първите документирани сведения за отглеждането й на днешните български територии датират от началото на XVIIIвек. Още преди Освобождението нейното отглеждане се е разпростирало приблизително на 10 000 дка, като най-добри за целта се оказват условията в известната днес Розова долина – с леките песъчливи канелено-горски почви, които не задържат вода, и с благоприятния климат с мека зима със средна годишна температура 10,6°C. В началото на XIX век прави първите си стъпки търговията с българското розово масло – за Одрин, Париж, Дрезден, Виена, Лондон...

Днес най-разпространените сортове казанлъшка маслодайна роза са създадените в Института по розата и етеричномаслените култури в гр. Казанлък „Искра“, „Свежен“, „Елейна“ и „Янина“, разказва неговият директор доц. Ганка Баева. Тези сортове се отличават по своята продуктивност на цвят, от който се извлича маслото, устойчивост на измръзване и съдържание на етерично масло. Така например сортът „Елейна” има нисък процент на измръзване при температура дори до 30 градуса под нулата.

Сред постиженията на Института е разработената там технология за размножаване на казанлъшката роза чрез вкореняване на зелени резници в култивационни съоръжения. От всеки вкоренен резник се образува ново растение, което запазва качествата на майчиното. Това е основният метод за получаването на генетично еднороден материал за запазване на сортовия състав на маслодайната роза. Предимствата на този метод са, че при него има висок размножителен коефициент и съкратен срок на производство – за около 4 месеца се развиват растения, годни за насаждения. Според доц. Баева:

В страната понастоящем има приблизително около 37-38 хиляди декара розови насаждения. Тенденцията е те да се увеличават през следващите години. Основен проблем, с който се сблъсква отрасълът, е недостигът на розоберачи.

През 2016 г. са събрани около 17 хиляди тона розов цвят при среден добив 450 килограма на декар. Какъв е обаче пазарният дял на българското розово масло в света?

България е на първо място по производство на висококачествено розово масло – категорична е доц. Ганка Баева. – Българското розово масло съдържа над 200 000 съставки, което го прави подходящо за парфюмерията. За да се получи висококачествено розово масло, освен сортовете, създадени от нас, е важен и неповторимият климат в Розовата долина, изключително благоприятен за отглеждането на маслодайна роза. Най-много масло изнасяме във Франция за производството на парфюмерия, и в Германия, където то се използва във фармацията, например за производството на лекарства срещу алергия. Българското розово масло има успешна реализация също така на японския пазар. В чужбина се изнася общо около 95% от произведеното масло.

Международната цена на благовонната течност е между 5-6 хиляди евро за килограм. За производството на 1 кг розово масло е необходим тон розов цвят, а при неблагоприятни климатични условия необходимото количество цвят може да достигне 3-4 тона.