Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Буюк джамия, която приюти Националния археологически музей

БНР Новини

Ако искате да почувствате духа на София, изтъкан от различни епохи и култури, установявали се трайно или мимолетно по нашите земи, трябва да посетите историческия център на столицата. След традиционните снимки на смяната на караула пред сградата на президентството, ще се обърнете и вниманието ви ще привлече красива старинна сграда с надпис „Археологически музей“. Едва ли ще си дадете сметка (спокойно, дориповечето софиянци не си я дават!), че тази сграда някога е била джамия. За нея ни разказва д-р Камен Бояджиев от намиращия се тук Национален археологически институт с музей към Българската академия на науките:

Тази джамия, известна като Буюк джамия, е построена през далечния XV век. Това е една от най-старите запазени постройки в днешна София. Построена е по инициатива на Махмуд паша – велик везир от времето на султан Мехмед II Завоевателя (1451-1487). Строежът на джамията отнема над 40 години. Завършена е през 1494 г., след смъртта на Махмуд паша.

Махмуд паша е роден в Крушевац, Сърбия, в началото на XV в. Майка му е сръбска благородничка, а баща му – потомък на династията на Ангелите, последните християнски владетели на Тесалия. Като момче попада в турски плен и израства в двора на султан Мурад II в Одрин, където получава солидно за времето образование.

От построяването си до XIX век Буюк джамия била една от най-важните обществени сгради в града. В нея понякога се събирали местните пълководци преди поход. Храмът съществува в първоначалния си вид до XIX век, когато му нанасят поражения две последователни земетресения. При едното пада минарето. Това се приема от османските власти и вярващите като знак. Джамията престава да бъде използвана като такава и е изоставена, – разказва д-р Бояджиев и допълва, че по време на Освободителната война (1877-1878) изоставеният храм служи за полева болница.

След края на войната заради централното си местоположение и голямата си площ сградата е предоставена, първоначално временно, за съхранение на културни старини.  През 1892 г. с Указ на княз Фердинанд тя официално е предадена на новия Народен музей. При американските бомбардировки над София през 1944 г. сградата понася значителни поражения – части от нея са унищожени, както и част от архива и документацията.

Музеят, 1920 година
Богатства се крият не само във фондовете на музея, но и в основите му. През 1905 г. във връзка с официалното откриване на Народния музей и отварянето му за публика, са направени частични преустройства. През 30-те години на ХХ век е направено допълнително разширение. Покрай тези пристройки към съществуващата вече сграда на джамията са направени археологически проучвания на площта около основите й. При разкопките са засвидетелствани руини още от ранножелязната епоха, или I хилядолетие пр. Хр., както и по-късни градежи, свързани с римска Сердика. В близост до музея се намират източната порта на Сердика, представителна обществена сграда и ротондата „Свети Георги“.

Експонатите, които се съхраняват в археологическия музей, имат висока художествена и научно-историческа стойност. Това е може би най-богатият на Балканите специализиран археологически музей.

Тук се съхраняватедни от най-ранните предмети, свидетелстващи за човешко присъствие на Балканите и в Европа, датиращи още от милион и половина години – от проучванията на пещера Козарника, та до късното Средновековие и ислямския период, – ни разкрива богатствата на музея Камен Бояджиев.

Глава от керамична антропоморфна фигура и керамичен зооморфен съд от селищна могила Караново. Каменно-медна епоха, втора половина на V хилядолетие пр. Хр.
Сред най-интересните находки, които се съхраняват в нашите фондове, са известното златно Вълчитрънско съкровище, което се отнася към края на II хилядолетие, или края на късната бронзова епоха, както и находки, свързани с развитието на тракийската култура. Сред тях е един от шедьоврите на античната пластика – бронзовата портретна глава на Севт III, открита от доц. Георги Китов при проучванията му в могила Голяма Косматка до Казанлък.

Златно съкровище от Вълчитрън и глава на тракийския владетел Севт ІІІ, краят на ІV в. пр. Хр.
Златна маска от надгробна могила Светицата. Краят на V в. пр. Хр.Не можем да не споменем златната маска от могила Светицата, отново свързана с влиятелен тракийски владетел, и други образци на тракийското ювелирство и торевтика. Богата и интересна е колекцията от праисторическата епоха – от времето на новокаменната и каменно-медната епохи, или VI и V хилядолетия, а така също паметниците от римската епоха, включително от Сердика (днешна София), като бронзовата глава на Аполон. Розета с рунически знаци, Плиска. VIII-IX в.

Тук са розетата от Плиска – една от емблемите на ранното българско Средновековие, и керамичната икона на Свети Теодор, която преди две години беше пререставрирана. Но това са само част от нещата. Имаме богата колекция, която представя хилядолетното развитие по днешните български земи, различни култури, които си взаимодействат, развиват се и оставят своите следи до днес.

Керамична икона на Свети Теодор. Велики Преслав, Х в. и икона „Богородица Елеуса”, Несебър, XIV в.
Снимки: Миглена Иванова и архив на музея



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Честваме св. Андрей Първозвани, смятан за покровител на древните българи

На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..

публикувано на 30.11.24 в 05:30

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..

публикувано на 27.11.24 в 08:25

Почитаме свети Климент Охридски – първоучител на българския народ

На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..

публикувано на 25.11.24 в 09:25