Ако искате да почувствате духа на София, изтъкан от различни епохи и култури, установявали се трайно или мимолетно по нашите земи, трябва да посетите историческия център на столицата. След традиционните снимки на смяната на караула пред сградата на президентството, ще се обърнете и вниманието ви ще привлече красива старинна сграда с надпис „Археологически музей“. Едва ли ще си дадете сметка (спокойно, дориповечето софиянци не си я дават!), че тази сграда някога е била джамия. За нея ни разказва д-р Камен Бояджиев от намиращия се тук Национален археологически институт с музей към Българската академия на науките:
От построяването си до XIX век Буюк джамия била една от най-важните обществени сгради в града. В нея понякога се събирали местните пълководци преди поход. Храмът съществува в първоначалния си вид до XIX век, когато му нанасят поражения две последователни земетресения. При едното пада минарето. Това се приема от османските власти и вярващите като знак. Джамията престава да бъде използвана като такава и е изоставена, – разказва д-р Бояджиев и допълва, че по време на Освободителната война (1877-1878) изоставеният храм служи за полева болница.
След края на войната заради централното си местоположение и голямата си площ сградата е предоставена, първоначално временно, за съхранение на културни старини. През 1892 г. с Указ на княз Фердинанд тя официално е предадена на новия Народен музей. При американските бомбардировки над София през 1944 г. сградата понася значителни поражения – части от нея са унищожени, както и част от архива и документацията.
Богатства се крият не само във фондовете на музея, но и в основите му. През 1905 г. във връзка с официалното откриване на Народния музей и отварянето му за публика, са направени частични преустройства. През 30-те години на ХХ век е направено допълнително разширение. Покрай тези пристройки към съществуващата вече сграда на джамията са направени археологически проучвания на площта около основите й. При разкопките са засвидетелствани руини още от ранножелязната епоха, или I хилядолетие пр. Хр., както и по-късни градежи, свързани с римска Сердика. В близост до музея се намират източната порта на Сердика, представителна обществена сграда и ротондата „Свети Георги“.
Експонатите, които се съхраняват в археологическия музей, имат висока художествена и научно-историческа стойност. Това е може би най-богатият на Балканите специализиран археологически музей.
Тук се съхраняватедни от най-ранните предмети, свидетелстващи за човешко присъствие на Балканите и в Европа, датиращи още от милион и половина години – от проучванията на пещера Козарника, та до късното Средновековие и ислямския период, – ни разкрива богатствата на музея Камен Бояджиев.
Сред най-интересните находки, които се съхраняват в нашите фондове, са известното златно Вълчитрънско съкровище, което се отнася към края на II хилядолетие, или края на късната бронзова епоха, както и находки, свързани с развитието на тракийската култура. Сред тях е един от шедьоврите на античната пластика – бронзовата портретна глава на Севт III, открита от доц. Георги Китов при проучванията му в могила Голяма Косматка до Казанлък.
Не можем да не споменем златната маска от могила Светицата, отново свързана с влиятелен тракийски владетел, и други образци на тракийското ювелирство и торевтика. Богата и интересна е колекцията от праисторическата епоха – от времето на новокаменната и каменно-медната епохи, или VI и V хилядолетия, а така също паметниците от римската епоха, включително от Сердика (днешна София), като бронзовата глава на Аполон.
Тук са розетата от Плиска – една от емблемите на ранното българско Средновековие, и керамичната икона на Свети Теодор, която преди две години беше пререставрирана. Но това са само част от нещата. Имаме богата колекция, която представя хилядолетното развитие по днешните български земи, различни култури, които си взаимодействат, развиват се и оставят своите следи до днес.
Снимки: Миглена Иванова и архив на музея
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили силите на мрака. Това е един от най-тачените есенни неподвижни християнски празници, наричан още..
"Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело, така и победата в тази война е победа само на Българската армия". Това каза пред журналисти..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се провежда до 10 ноември в храм "Св. Прокопий Варненски", като срещите са всяка вечер от 17 часа...