Какви ли не чудни места можете да посетите, обикаляйки по българските земи. Едно такова несравнимо по своята архитектура и местоположение място е античната куполна гробница край Поморие. Разположена е насред добре поддържаните лозови и овощни градини, само на 300 метра от пътя за града.

Още на входа на могилата смаяният посетител разбира, че е попаднал в храм, където витае духът на миналото. Дълъг 22 м коридор отвежда към кръгла камера с диаметър 11,60 м, която изумява със своята архитектура.



Стените на залата наподобяват полуцилиндричен свод. В центъра има куха колона, която се разширява нагоре и слива с външната стена. Много архитекти от цял свят изучават и днес тази гробница, за да разгадаят тайната напрецизно изградения купол в периода около II – IV в. сл. Хр. Градежът е основно от варовиков камък и тухли, споени с хоросан. Майсторите й обаче и до днес остават ненадминати. От вътрешната стена на кухата колона е имало вита каменна стълба, която е отвеждала на повърхността на могилата. По околовръстната стена на гробницата има пет ниши, в които били поставяни урни или статуи на покойниците.



Нищо от украсата и съдържанието не е запазено. Учените са озадачени и не намират специфично име, с което да определят античната сграда. Сред местните хора тя е добила популярност като „кухата могила“, защото гробница е била старателно покрита с пръст като могилите, оставени от траките. Тази находка е много добра смесица между римската архитектура и тракийските традиции. До момента тя няма аналог никъде по земите, върху които се е простирала цялата Римска империя – казва местният екскурзовод Александър Стоев:

През 1958 – 59г. започват възстановителните работи по сградата, придружени с частични разкопки, но никъде не са намерени останки от погребения и саркофази. Стилът, в който е построен този мавзолей, е напълно римски. Тук дори тухлите, които са използвани, са типичните за римски градеж. Сградата наподобява архитектурата на римските мавзолеи. Такива са имперските, но те са по-големи и са на по няколко етажа. Имат подобна кръгла зала с колона по средата и с ниши в стените, където са поставяни урни с праха на мъртвите. Единственото общо нещо, което има сградата с тракийска гробница, е, че след като е била построен , е била затрупана и оформена като могила. Това го има само при траките с техните погребални съоръжения. Тук колоната в средата е висока 8,80 м, а може да е била и над 10 м, но не сме сигурни, защото могилата е силно ерозирала. Любопитно е, че вътре в колоната е имало спираловидно стълбище, но най-вероятно то се е срутило, защото камъкът е много ронлив. В цялата Римска империя е имало 16 сгради, в които е имало подобни стълбища, но те не са често срещани.



Сградата е била невероятно богата, но е ограбена още в древността от иманярски набези. Анхиало, както е старото име на Поморие, е било развито и проспериращо селище. От тук е минавала голяма част от търговията на Константинопол. Разстоянието е можело да се премине по море само за един ден. Разположението му е стратегическо, от тук преминава пътят към областите Мизия и Тракия.

Могилата е известна на местните жители още в годините преди Освобождението на България. Според преданието, на това място имало чифлик. Там двама овчари, докато пасели овцете си, пробили отвор над могилата и влезли вътре. Оттогава мястото се нарича „кухата могила“. Проучванията започват в края на XIX в., казва Антон Карабашев – директор на Историческия музей в Поморие:

Братята Карел и Херман Шкорпил, чешки археолози, посетили Анхиало, за да описват местните старини – редица паметници, мраморни колони, надписи на старогръцки и на латински език. Те направили първите скици, чертежи и със своите публикации запознават цялата световна общественост с този интересен паметник. Неслучайно ги наричат „основоположници на българската археология“.

След Освобождението в България не е имало такива специалисти. Наложило се българското правителство да командирова тук чужди учени, по-специално от Чехия. Днешните историци са проверили документираното и написано от тях. Всичко съвпада до сантиметър, няма никакво разминаване с днешните измервания на могилата. Още тогава братя Шкорпил изказали предположението, че това е гробница. През последните години изследователите на римската култура по нашите земи обаче са на мнение, че това всъщност не е гробница. Те предполагат, че това е мавзолей, т. нар. хероон – светилище на герой, издиган в култ в древните религии. В древността хората са посещавали паметника масово и там са се извършвали религиозни ритуали. Това е единственият открит по нашите земи музей с такава архитектура, градеж и предназначение.

Снимки: архив