Приказни герои, крехки като детски спомен, които можем да обгърнем в шепи. Хартиените миниатюри на Велиана Симеонова ни връщат в свят на феерия, вълшебства, красота. Единственият начин да ги задържим, е като погледнем през очите на дете и после – подобно на хербарий от уханно цвете, ги положим между страниците на въображаема любима книга в нашето сърце.
Блогърката Велиана Симеонова дава тяло и душа на любимите приказни герои от детството. Изработва ги от хартия с техниката “папие маше” – наслояване на пласт след пласт, с търпението на създател, който иска да даде най-доброто на своето дете. Пипи Дългото чорапче, Ян Бибиян, Алиса и Шапкаря, японската принцеса, българските самодиви, Неродена мома, Малката русалка, Мери Попинз, Продавачът на надежда... такива, каквито ги пазим в спомените си или оглеждащи се в образите от въображението ни днес?
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
|
Неизбежно е приказните герои да бъдат свързани и с детските ми спомени, и с това, което виждам днес – казва Велиана. – Просто светът се променя, мирогледът се променя, въображението ни води в различни посоки. Така че героите със сигурност имат нещо, запазено от детството, но и доста от сегашното ми въображение.
В направата на своите миниатюри, Велиана обикновено тръгва от собствените си предпочитания. Някой път решава да посвети времето си на любим, сред най-любимите, герои от приказките, друг път оставя да я завладее моментно вдъхновение, понякога работи и по поръчка. Най-напред скицира образа, след което прави скелета на кукличката от тел и започва да го облича с хартия. Специално внимание обръща на очите – те се рисуват с писци, а щипка блясък им вдъхва живот. Освен косата, която е от вълна, всички останали детайли Велиана изработва от хартия – дрехи, шапки, букети, куфарчета, чадърчета.
Най-сантиментална стойност имат героите, към чиито истории често се връщам – казва Велиана. - Това са Пипи Дългото чорапче, Продавачът на надежда, Неродена мома и самодивите от старите български приказки – те са може би най-близо до сърцето ми и най-често четени. Но иначе всичките приказни герои, направени от мен, са ми любими. А също и тези, които тепърва ще направя.
Много от творенията на Велиана се намират в частни колекции в България, Франция, Италия, Мароко. Заради крехкостта си те се съхраняват зад стъкло. Неотдавна някои от приказните герои долетяха от чужбина за първата самостоятелна изложба на авторката, по време на която възрастните, с широки усмивки и сантимент, поеха пътуване към детето в тях.
Хартията е крехък материал, но същото се отнася например и за глината – добавя Велиана. - Хартията е малко по-особен материал, тъй като по-трудно се поддава на манипулация. И мисля, че по някакъв начин това е свързано и с детето в нас – то също трудно се поддава на манипулация. Нали знаете, децата най-лесно усещат когато нещо е неистинско, фалшиво. Но ако трябва да направя паралел между детството и хартията, децата обичат да майсторят оригами, да правят хартиени лодки и да ги пускат във водата. От тази гледна точка хартията е най-първият творчески материал, с който се среща едно дете, и може би подсъзнателно аз също съм го търсила.
Светът на Велиана изглежда прекрасен, чуден, но и много чуплив. Затова и, ако не пазим преживяванията си от детството, не ще бъдем вече приказни герои.
Посланието е, че всеки може да бъде приказен герой, стига да го поиска достатъчно силно и да успее да си го представи – казва още Велиана. – Понякога може би ни спъва липсата на желание – някак си много бързо порастваме и забравяме, че някога сме били деца. И започваме да вземаме живота прекалено сериозно, спираме да се удивляваме от нещата около нас, а това малко или много ни дърпа назад.
Ако обаче съумеем да живеем като приказни герои, собствената ни приказка винаги ще има щастлив край, защото в света на феите доброто побеждава злото.
Снимки: личен архивВ Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..