Основната тема, която в момента стои пред всички държави в Европа и по света, е какви са най-ефективните средства за възстановяването на икономиките. Пандемията и последвалите я ограничения повлияха драстично върху растежа и обхванаха почти всички сектори.

Въпреки спасителните мерки, предприети от правителствата, специалистите са единодушни, че рецесията вследствие на коронавируса ще бъде сериозна. Според лятната прогноза на Eвропейската комисия през 2020 г. икономиката на Еврозоната ще регистрира спад от 8,7%, а българската ще се свие със 7%.

Макар и да предприе мерки срещу разпространението на коронавируса, България не затвори напълно своите производства. Някои от тях, чиито продукти се търсят на европейския и на световния пазар, продължават да работят добре. Междувременно правителството наложи поредица от мерки, за да не се допусне колапс и да се подпомогне възстановяването на икономиката. Стартирани бяха няколко програми за нисколихвени кредити с дълъг гратисен период, грантови схеми, както и програми за запазването на работните места.

Създаването на интерактивната карта „Икономиката на България“ - вече достъпна на сайта на Министерството на икономиката, е една от мерките в подкрепа на бизнеса. С нейна помощ родни и чужди предприемачи могат бързо да се ориентират в кой район на страната ни е подходящо да развият нова инвестиция. Чрез картата може лесно да бъде направена справка за свободните работни места, за транспортната свързаност, за нивата на заплатите, както и за броя на потенциалните квалифицирани служители. Така ако се колебаете например дали да инвестирате в Кюстендил или в Пазарджик и определяща за вас е цената на труда, можете да видите, че има около 100 лева разлика в средната заплата в двата града.

В картата са отбелязани също броят на професионалните училища в района, първокласните пътища и магистрали, летищата, пристанищата и други инфраструктурни обекти. Въпреки предимствата си, този електронен инструмент обаче има и своите недостатъци.

Предстои ъпдейт на информацията, но една от трудностите е, че всеки източник на данни се актуализира по различно време. Това може да създаде объркване, тъй като един показател стои на старото ниво, а друг се движи. Затова ние обновяваме информацията на по-голям период, съобразявайки се с актуализацията на данните за предприятията и така не допускаме големи разминавания по отделните показатели.”

Данните, използвани в картата, са от информационните масиви на Националната статистика, Агенцията по заетостта, министерствата на образованието и науката и на транспорта, Агенцията „Пътна инфраструктура“.

Според Желяз Енев последните данни на Националния статистически институт за бизнес климата у нас показват неговото плахо подобрение. Макар да има известни колебания сред бизнеса, няма отказ от инвестиции, твърди представителят на икономическото министерство. Така въпреки проблемите, провокирани от пандемията, страната ни продължава да бъде добра инвестиционна дестинация.