Преди 2-3 хилядолетия гората в България покривала над 80% от цялата ни територия. През годините този огромен горски масив постепенно бил изсечен, за да се превърне в земеделски земи и пасища. Така, в началото на миналия век, България разполагала с едва 15-20% горска площ. Благодарение на доброволен труд, усилията на лесовъдите и ежегодното залесяване, горите постепенно се възстановяват.
В наши дни, и особено през последните 30 години, на мястото на изоставени земеделски земи изникват отново милиони декари българска гора. Тя е около една десета от общата горска площ, но е застрашена от изсичане, заради възможността собствениците на земята да получат европейски субсидии:
„Все повече земевладелци и арендатори на общински земеделски земи виждат огромен шанс в това да спечелят лесни пари - пояснява пред БНР - "Хоризонт" експертът по горски политики Александър Дунчев. - Просто почистват самозалесили се пасища и ниви и получават едни бързи пари, което обаче води до унищожаването на тези самозалесили се гори по един безотчетен и много често незаконен начин“.
Често, земите са изоставени, защото не са подходящи за обработване. След самозалесяването се изсичат, но не се използват като пасища или за посеви... Според действащия Закон за горите прехвърлянето им в горски територии, става след запитване до собствениците дали искат земите да се прекатегоризират. Ако собствениците искат да си ги ползват като земеделски земи се поставя тригодишен срок с условие за тяхното почистване. При положение, че не го не го направят, статутът им автоматично се променя. На практика се получава така, че държавата стимулира изсичането на тези самозалесили се гори. Не са редки и случаите, когато собствениците, без да уведомят отговорните институции почистват незаконно земята си, както им е удобно. А за да се спре тази сеч, е необходимо държавата да намери баланс между интереса на собственика и обществените ползи. Важна е и експертната оценка - коя земеделска територия си заслужава да бъде запазена като такава и коя да стане гора:
"В момента тези самозалесявания на изоставени земеделски земи са всъщност лекуване на раните на природата, която си възстановява горската площ. Въпросът е какво да правим с тези гори, които не са малко. - Дали да ги изсичаме, за да получаваме субсидии за голи пасища, много често върху ерозирали терени, или да търсим финансови стимули за опазването им. А с увеличаването на горското покритие изпълняваме световните цели за спасяването на водните ресурси и смекчаването на климатичните промени.“
Редактор: Дарина Григорова
Снимки: Pixabay, архив, Ани Петрова
Екипът на българското посолство в Токио представя страната ни на форума “Туризъм Експо Япония”, който се провежда до 29 септември в японската столица, съобщи дипломатическата мисия на фейсбук страницата си. “Информираме ви, че..
В петък , 27 септември, ще е слънчево и дневните температури ще се повишават. Минималните температури ще са между 11 и 16°, в София 11°. Максималните ще са от 28 до 33°, в столицата ще е 29°. По Черноморието ще е слънчево, сутринта на..
Народното събрание отхвърли на първо четене петте проекта за промени в Закона за закрила на детето. Най-спорните предложения в тях се отнасят до смяната на пола на деца под 18 години. Законопроектът на “Има такъв народ” предвижда пълна забрана..
Външното министерство призова българските граждани да не пътуват до Ливан, както и незабавно да напуснат страната. Призивът е заради сериозната..
Пътуванията до Израел и пребиваването в страната да бъдат предприемани единствено при случаи на неотложност. Това съветват от Министерството на външните..
400 чуждестранни граждани, получили статут на временна закрила в България, ще се обучават в български държавни висши училища през новата академична..