Все повече производители изоставят лехите с тютюн, за да се насочат към много по-печеливш поминък – отглеждането на шафран. Още повече, че цената на луксозната подправка расте, тъй като не само въздига вкуса на чайове, сладкиши и напитки, но и се използва в препарати за лечението на коронавирус.

Първите луковици на шафранов минзухар у нас внася Хасан Тахиров, който решава да захвърли емигрантския живот в Швеция и да се завърне в родината.



Закупените в Турция 70 луковици той раздава в кърджалийските села, а сам засажда някои в двора на къщата си в Родопите. Днес поминъкът е много разпространен и само хората, обединени в професионален съюз, се грижат за над 10 хил. дка с шафран.

Отглеждането на шафран има много предимства, твърди производителят. Едно от тях е възвръщаемостта на инвестициите: „Инвестираш през септември, а през ноември получаваш инвестициите плюс печалбата. И това продължава седем-осем години“, твърди Хасан Тахиров. Достатъчно е само да окопаваш и да обираш растението, защото на следващия ден нивата отново е нацъфтяла.

Според производители поминъкът с шафран може да изхранва цяло семейство. Парите от един декар с културата се равняват на приходите от 300 дка пшеница или 70 дка лозе, твърди Хасан Тахиров. Така фамилия, която отглежда 4-5 дка тютюн и изкарва по 9-10 хил. лв., може да припечели същите пари от 1 дка шафран.

В момента търсенето на билката е много голямо, цените му растат и българите, които са сред най-големите производители, могат да се възползват от благоприятните условия на световния пазар.

„Даже напредваме още и вече сме между третото и четвъртото място – добавя Хасан Тахиров. – По качество обаче сме в първите редици, защото имаме незамърсена природа, чист въздух и плодородна земя с много биологични вещества. Шафранът се развива идеално във всякакви почви и няма значение надморското равнище. Но като че ли планинските райони за него са най-добрите.“

Много млади и образовани хора от големите градове все по-често се връщат в наследствените си имоти на село, за да се посветят на „цветето на рая“, както наричат шафрана. Може пък и да успеят някой недалечен ден да върнат към живот селата, които замират с последното дихание на малцината останали в тях.

Автор: Диана Цанкова /по интервю на Биляна Славчева, БНР-Благоевград/
Снимки: БГНЕС, личен архив