„Праисторически символи в свилениците от Софийско“ е изключително интересно изследване. Книгата е в две части, автор е Юлия Боева. Завършила НМА „Панчо Владигеров“, доктор по изкуствознание, тя години наред е научен сътрудник в Научно-изследователски институт по културата при БАН. След закриването на института е художник на свободна практика със самостоятелни изложби и многобройни участия в общи експозиции у нас и в чужбина. Юлия е автор на пет книги, посветени на мъдростта от епохата на неолита, пренесена през хилядолетията.
„Започнах от самите праисторически знаци – разказва авторката. - Цял живот съм се интересувала от археология и по-специално от епохата на неолита. В сравнително ранна възраст научих какъв е смисълът на един от най-характерните знаци за праисторическата култура и така започнах да наблюдавам и откривам.
През 2010 г. публикувах „Мъдростта на Великата майка“ – монография за семиотичната система през епохата на неолита, с второ издание през 2012 г. В нея се споменават паралели с явления от народното изкуство, но някак не обръщах достатъчно внимание. Изведнъж, на изложба в Етнографския музей, видях в мотивите на шевица праисторически символи – раждащата богиня и рогати глави.
Същата комбинация, датирана 6 хилядолетия пр. н. е. е открита в Анадола. Реших, че трябва да разбера какво е значението на тази комбинация, явно много важна, за да бъде запазена цели осем хилядолетия.“
Вдъхновена от това откритие, започва да събира снимки на свиленици от музеи, от интернет. Първо изследва и систематизира геометричните шевици – в свилениците има десетина вида кръстове, еднакви с праисторическите знаци, включително и свастиките.
„Невероятното е, че в шевиците са се запазили основните идеи и закономерности, намерени в праисторическата култура – продължава Юлия. – Селската култура е възникнала по време на неолита, установили са се традиции, които е било редно да бъдат спазвани. Особено в женските изкуство и майсторлъци, които са оставали встрани от промените, наложени от обществения живот. Поради исторически причини, у нас са се запазили твърде много стари обичаи, носии и пр. А шевиците върху дрехите на българина са били задължителни – смятало се е, че облекло без шевици не е достатъчно защитено, те обрамчват всички отвори на традиционната дреха. Един от характерните символи е кръстовидният знак. Той е ориентация за посоките на света, за хода на слънцето, на живота на човека, знак за правилност, космичност. В Софийско се появява названието елбетица – кръстовидно съчетание на четири птици и четири изображения на богинята с вдигнати ръце. След като самото название става известно, то се разпростира върху всички кръстовидни композиции в шевици.
Какво е значението на думата елбетица – в български и турски „елбетя“ означава – „както е правилно“, „както е рекъл Господ“. Знае се, че думата е влязла в турския от арабски, където означава дом, къща, но съществува и друг термин – „бет ел“ – домът на Бога. В Библията се употребява „бетил“ или „ветил“ - мястото, където някой е получил просветление, свързал се е с Бога. Обикновено това са камъни с форма на куб, конус, пирамида – структури, свързани със симетричен строеж с кръстовидна основа или кръгова симетрия. Така че нашите елбетици имат връзка с физическото обозначаване на нещо божествено. Направих анализ на много елбетици от Софийско, стана ясно , че в тях се представя възникването и развитието на света от една точка, която се уголемява и разраства в четирите посоки във вид на космос, по правилен начин. В някакъв етап от това геометрично развитие се появяват изображения на богинята в четирите (или осемте) посоки на света и обикновено са два вида. В праисторическата култура богинята обозначава целия свят. Тя е една, но има две лица – едното е видимото, другото може да бъде възприето само в особени състояния на просветление. И тези състояния водят до извод, че бог е светлина. В праисторическата култура това се обозначава с със спираломеандри, които свързват четири слънца, образуващи свастика.
Погледнати отгоре, слънцата са релефни и са четири гърди или четири очи – т. е. двойната богиня представлява движение на въртящи се елементи, свързани по този начин. Така се получава целостта на света и от друга страна еднотипността - всяко творение в света е еднакво с всички останали и със света като цяло. Това разбиране е в основата на миролюбивата неолитна култура. Тя се е разраствала, но е завладявала нови територии по мирен начин, отнасяла се е с уважение към всичко съществуващо и това е в основата на нейното развитие. Великата богиня майка, самопородило се и раждащо същество, е била почитана по времето на неолита и халколита, както и по-късно. Но нейните изображения са достигнали до наши дни в шевиците.
Според Юлия Боева, в шевиците се описва най-вече процесът на раждане на света и съществата в него, описва се какво става с душите и телата от зачеването до раждането на земния живот. Съществува и обратната идея - умирането е друг вид раждане – в посока нагоре, оттук към невидимия свят. Хората през неолита със сигурност са знаели какво означават символите. Постепенно знанието започва да изчезва, но жените, повтаряйки съвсем точно наследените изображения, са съхранили заедно с тях и разбирането за съответствие между света и човека. Тези знаци са начин за съзнателно предизвикване и поддържане на реда както в света, така и в традиционното селско общество.
Снимки: Юлия Боева
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..