Новите цени на електроенергията, влезли в сила от началото на този месец, за пореден път предизвикаха недоволство от страна на бизнеса. Най-простото обяснение защо е необходимо това поредно повишение, са по-високите цени на въглеродните емисии, които за момента са около и над 55 евро за тон. Така, в крайна сметка, цените на електрическата енергия за регулирания пазар се увеличават средно с 4.40%, а цените на топлинната енергия – средно с 16.23%. Недоволни от новите цени и намаляването с 20% на изкупната цена за ток от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, принуждава редица малки и средни предприятия, фирми изграждащи малки фотоволтаични централи и други, обединени в Българска соларна асоциация, да обжалват взетото от Комисията за енергийно и водно регулиране решение.
В интервю за БНР, нейният председател, инженер Веселин Тодоров коментира, че преференциалните изкупни цени на тока от възобновяеми източници е единствената форма на държавна помощ, която получава сектора, но:

„На фона на големия скок на суровините в световен мащаб (желязо, мед, стъкло, силиций, които са необходими за производството на соларни панели), намаляването с 20% на изкупната цена убива бъдещите инвеститори, които искат да влагат средства в малки централи до 30 киловата.“
Намаляването на въглеродните емисии, дишането на по-чист въздух, енергийната независимост и предвидимост за произведеното и потребеното количество енергия, са само част от предимствата при използването на възобновяеми енергийни източници. Това обаче не означава, че този тип енергоносители са толкова лесно достъпни за всеки, който пожелае да се възползва от тях:
„В България все още имаме чисто административни пречки, които демотивират хората да се заинтересуват по-сериозно от зелената енергия“ – обясни Тодоров и направи сравнение между изискванията за фотоволтаик в Германия и у нас. – В Германия всяка къща, хале или друга сграда, трябва да има на покрива си определен процент фотоволтаици, които да компенсират електроенергията, която използва сградата. В България, за да поставим едно панелче на покрива на блока, трябва да получим разрешение от всички съкооператори, етажната собственост да регистрира данъчен склад и да се плаща акциз за произведената енергия. Пречки пораждат и старите закони, които не са реформирани. Нужна е воля това да се промени и да се позволи на отделния гражданин сам да определя своята енергийна независимост“ – убеден е Тодоров.
Съставил: Йоан Колев
Снимки: архив, личен архив
В Страсбург евродепутатът Христо Петров представи фотоизложбата "Корени и криле за деца и семейства в България". Експозицията включва 23 портрета на деца и пресъздава емоционални моменти от ежедневието на приемните семейства и осиновителите. Зад всяка..
Една област в най-бедния регион в ЕС, каквато е печалната слава на българския Северозапад, успява да се нареди в челната тройка в страната ни по степен на икономическо развитие. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г. показват,..
Асоциацията на индустриалния капитал в България отправи апел за участие в протест на 26 ноември срещу бюджета за 2026 г., който предстои да бъде приет на второ четене. "Призоваваме не само нашите членове, но и всички предприемачи, стопански ръководители,..
Минути преди в Народното събрание да започне второто – финално, четене на държавния бюджет за 2026 г., лидерът на най-голямата парламентарна сила..
В брой 74 на предаването слушайте: Клубът на българските жени и семейства в Хамбург празнува 20 години от своето създаване – разговор с..
В "България днес" на 27 ноември слушайте: 01:36 – След напрежение в „триъгълника на властта“ замразиха Бюджет 2026 19:51 – Шареният живот..