Денят на народните будители е сред най-обичаните български празници. За първи път е отбелязан в Пловдив през 1909 г., но официално е учреден през 1922 г., по предложение на тогавашния министър на просвещението. Според прокламацията на учредителите, това е „ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България”. През 1945 г. празникът бил отменен за няколко десетилетия, но след 1992 г. традицията бързо се възстановява и обогатява.
Разбира се, неотменима част от Деня на будителите са музикалните произведения, изпълнени с почит към големите личности от нашата история.
„О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена….“
Тези думи са написани от Добри Христов – представител на първата генерация български композитори, който е автор и на музиката на „Химн на будителите“.
Роден във Варна, след завършване на гимназията той работи като учител, а през 1899 г. става съосновател и диригент на музикалното дружество „Гусла“. През 1900 г., със средства, събрани от съгражданите му заминава да учи в Пражката консерватория. Там негови преподаватели са Антонин Дворжак, Йозеф Сук и други видни представители на чешката музикална култура. По-късно е преподавател в Държавното музикално училище и Държавната музикална академия в София, дирижира хора на църквата „Свети Седмочисленици“, след това – на катедралния храм „Св. Александър Невски“. Активен участник е при укрепването на българското хорово дело, автор е на значителен брой произведения за светски и църковен хор, за симфоничен оркестър, солови песни и др. Наред с всичко това, той е един от най-значимите изследователи на българския фолклор, теоретик, публицист, истински будител, посветил много от времето си на обучението по музика в общообразователните училища, съзнавайки колко важно е то за духовното израстване на поколенията, родени в следосвобожденска България.
„Чест и слава, вечна слава, вам, будители народни! Ваш'та памет вдъхновява към дела за светли дни…“
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
За Пламен Бонев De La Bona, като изпълнител и автор на музика 2024 година е изпълнена с обич. "Обичам" е заглавието на последния му сингъл, който е дал..