"Малко културата да се позасили, че селяндури сме си. Не всичките, де, ама болшинството не е култивирано..."

В село Благово, на 6 км от областния град Монтана, си има гласове за всичко. Някои се оплакват, че няма пешеходна пътека и осветен път, други – че трябва да пътуват до града за лекар, работа, училище, а трети са загрижени за здравето на собствената си душа.

Едва прескочили предела на Старата и Новата година, жителите на Благово споделят какви мисли са пренесли. А думите са едни и същи – където и да попадне пръстът на географската ни карта:

"Бедно живеем и това е. Колкото и да работи човек, не може да изкара нищо. Подиграват ни отвсякъде с минимални пенсийки и едно-друго. И ако не произведеш, не може нищо да имаш. Къде не можем, бутаме. Какво да правим. Нищо няма да се промени, докато не се променят онези отгоре. Рибата мирише откъм главата."

Макар да преживяват в недоимък, често пазарувайки на вересия, и всичко важно да намират в града, хората в Благово са едни от малкото, които знаят, че селото им няма да изтлее с живота на последния възрастен човек. Чистият въздух, удобството да обитават своя къща с двор и близостта до областния град въодушевяват много млади хора да създадат дома си именно там. Първите заселници на мястото идват след разгрома на Чипровското въстание, за освобождаване на българските земи от османско владичество, през 1688 г., а днес жителите на Благово наброяват около 500 души.

"Близка дестинация сме до Монтана и може би 30% от къщите вече са закупени от жители на други населени места – разказва кметът четвърти мандат Лъчезар Асенов. – Имаме проблеми с автобусния превоз, защото няма линия Благово-Монтана, а ж.п. гарата е вече само спирка. Нямаме и производство, затова хората работят основно в областния град, докъдето пътуват предимно с коли. Освен това не разполагаме с лекар в селото и то е разделено между 25-30 джипита в града."

• Липсата на обществен транспорт и медицинско обслужване обричат българското село

Като всички малки населени места, и Благово има проблем с инфраструктурата.
“С това разрастване на жителите е хубаво да се мисли за канализация и нов водопровод с пречиствателна станция”, казва кметът. Той обаче не може да направи нищо без съдействието на “общината и министерството” – особено през последните 2 години на нестабилност в държавата. Друго, от което се оплакват в разположеното до главен път село, е скоростта на профучаващите покрай табелата “Населено място” автомобили.

Но в Благово има и радости – например двамата първокласници, които заедно с още 40-ина деца всеки делничен ден пътуват до Монтана и обратно с осигурения от общината автобус. За съжаление, и тук отдавна няма училище и детска градина. Останала е само детската площадка, която обаче е за ремонт. А читалището, макар и оборудвано, стои затворено.

"В момента сме на тема "Общо събрание" – да изберем ново ръководство, вече да бъде назначен нов човек – продължава Лъчезар Асенов. –  Докато имаше дейност, в читалищния салон празнувахме Лазаровден, Свети дух, Ивановден, Трифон Зарезан. Библиотеката разполага с някакво количество книги, освен това имаме компютърна зала с мултимедия, която спечелихме по проект с подкрепата на фондация "Глобални библиотеки"."

Една от първите замислени задачи, по идея на родителите в селото, е с отварянето на читалището да бъдат създадени две групи за народни танци – едната за децата, а другата за възрастните. Стига да не връхлети отнякъде пак епидемия. Кметът припомня, че с коронавируса много хора от селото са си заминали.

"Само за три месеца през м.г. загубихме 18 души – вярно, възрастни, но те ходеха до пощата да плащат сметки, да вземат пенсията, да пазаруват – казва той. – Сега, благодарение на това, че се купуват къщи и се заселват хора, се задържаме горе-долу в топ 5 на община Монтана, по брой на жителите. Но хората са поизплашени – по са прибрани вкъщи, няма го това движение, което беше някога. Излизат за хляб, вземат кафенце."

Лъчезар Асенов обаче гледа напред с оптимизъм и не забравя, че най-хубавото, което напоследък им се случва, са многото млади хора и многото нови къщи. А, за да цари още по-голямо спокойствие и сигурност в Благово, въпреки че и сега няма кражби и хората не заключват колите си, кметът си пожелава селото да се сдобие с видеонаблюдение.

Текст: Диана Цанкова (по интервюта на Кирил Кирилов от БНР-Видин)