Дежа вю – „новодомци“ отново напират към урните

публикувано на 17.10.23 в 10:25

Снимка: pexels

В навечерието на местните избори отново се появяват съмнения за организирана документална вътрешна миграция на избиратели с цел да се повлияе на резултата от вота. Въпросното явление се повтаря на всички местни и парламентарни избори в България през последните години и дори си има термин – изборен туризъм. Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) отчете сериозен ръст на новорегистрирани жители в 13 български общини в периода от началото на годината до месец април, когато изтече срокът на т.нар. шестмесечна уседналост за право на вот.

Започна предизборната кампания на кандидатите за местна власт

Особено голям е напливът на "новодомци“ към малките населени места, където ще се избира кмет на кметство. Жителите на някои от тези села ненадейно са се увеличили с над 50% в първите 4 месеца на годината. Рекордьори в това отношение са общини като Невестино, Трекляно Макреш, Ново село и др.

Според закона, 100 жители на малко населено място могат да си изберат кмет. Правилата сега са същите, както при местните избори през 2015 г., когато в последните месеци преди да изтече срокът за уседналост, станахме свидетели на небивал прилив на новорегистрирани из цялата страна. "Защо това не се случи на местните избори през 2019-та? - пита реторично Ива Лазарова, ръководител на ИРПС и отговаря: “Защото тогава временно промениха закона и 350 души избираха кмет.“

Наистина, по-трудно е да докараш 200-300 фиктивни нови жители по документи в дадено село, отколкото 100-тина.

Ива Лазарова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Много малко избиратели са необходими при надпреварата за поста на кмет на малко кметство – казва Ива Лазарова. – Когато "новодомци“ се заселят в едно селце със 120 жители и броят им е огромен спрямо този на хората по постоянен адрес, тези идващи отвън гласове реално могат да променят резултатите от вота и да решат кой ще управлява населеното място в следващите 4 години. Нашата хипотеза е, че тези хора се прехвърлят от по-големите общински центрове към по-малките населени места. Защото, когато се премести от дадена община към някое село на нейна територия, освен че не губи правото си на вот за общински кмет и общински съвет, гласоподавателят печели право да гласува и за кмет на селото, в което се е регистрирал.“

Партийни боричкания, очерняне и словоблудство неизменно съпровождат българските избори за местна власт

Селският кмет има директна връзка с общинския кмет, който пък разпределя публичния ресурс и участва в европейските проекти. "Много по-лесно е общинският кмет да има директна връзка със селския кмет и да са си от една и съща партия, за да могат заедно да усвояват средствата по европроектите“ - казва Ива Лазарова. Законен ли е вътрешният изборен туризъм и има той ли отношение към купения вот?

"Трудно е да се докаже, че вътрешният изборен туризъм е престъпление срещу избирателните права. Например, могат да се назначат задължителни служебни проверки във всички общини, където има значителен ръст на регистрации по настоящ адрес и компетентните органи да проследят дали тези хора са получили някакъв стимул да се местят. Не бива да забравяме, че кметовете управляват територията на кметството, администрират услугите там, стопанисват общинската собственост и пр. Именно зад тези икономически фактори могат да се крият причините, поради които изборният туризъм в техните населени места се случва“ – казва в заключение Ива Лазарова.

Вижте още:

Снимки: БГНЕС, Институтът за развитие на публичната среда