Той не приема за себе си определението "апостол" или "мисионер", макар че за мнозина е точно такъв – пратеник Божий в света, да благовести Неговото Слово. Става свещеник в родната си Видинска епархия. В Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ започва служението си в катедралния храм в Берлин. По-късно основава българската църковна община в Хамбург, после общините ни в Кьолн, в Лайпциг… Пътува многократно всеки месец, за да служи там години наред, докато под неговите грижи църковната общност не укрепне и докато се намери друг свещеник, който да поеме грижата за нея. Казва, с присъщата му непосредственост и непретенциозност, че неговият принцип в живота е "залудо работи, залудо не стой. То ще стане", казва в специално интервю за подкаста "Мост на вярата" на Радио България:

"Човек като работи, като скъса четири чифта обувки, нещата се получават. Няма как да не се получат. Важно е да се работи, а Бог да реши кой е апостол, кой не е и кой какъв е. Защото греховете ни не са малко. Трябва да правим нещо, защото иначе ще останем само с греховете ни и с чисто новите ни обувки."

Е, отец Юлиян Ангелов със сигурност няма да остане с нови обувки. Скъсал е не един или два чифта от обикаляне по летищата и пътищата на Европа. Често придружава и Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний в неговите пътувания по обширната епархия до една или друга църковна община. Като духовен надзорник и старши епархийски съветник на Западно- и Средноевропейска митрополия ставрофорен иконом Юлиан Ангелов е запознат с делата на всички църковни общини в епархията.

• Отец Юлиян Ангелов – от Видин до Берлин в служба на Бога

А през 2020-2021 г., освен ангажиментите му в Германия, митрополит Антоний му възлага грижата и за българската църковна община в Женева, както и за българите от цялата френскоезична част на Швейцария. Оттогава ходи там един път месечно, за да служи света Литургия, пътува и извънредно за опела, панихиди, кръщения… Много пъти се е налагало да пътува в петък следобед до един град, да служи в събота там, след това да се придвижва до друг град и на другия ден, в неделя, да служи и там. Изминава стотици километри, за да посети тези наши сънародници, да извърши богослуженията, да се погрижи за душите им във време на изпитания, за да си върнат те душевния мир. Близо е до тях и в радостите им и в успехите им, и в тревогите и в изпитанията им.

Какво го мотивира да жертва от времето си, което може да посвети на семейството си или на енориашите си в Берлин, да загърби собствения си комфорт и удобство, да влага не малко средства?

"Мотивират ме хората. Мотивира ме, когато в общините, отсреща получаваш любов, виждаш, че тя е взаимна. Тази любов те кара да летиш, да кацаш, да правиш чудеса, които трудно би си представил – като енергия, като любов, като обич, между самите енориаши, и те заедно със свещеника. Те са като деца, не можеш да ги оставиш. Тази любов ти дава сили. Служил съм със силни болки в кръста, прибирам се от Женева в неделя, а във вторник ме оперират. Не можех да стоя прав, но любовта е по-силна от всичко" – заключава отец Юлиян.

Във всеки район на Европа българите се сблъскват с различни проблеми и предизвикателствата пред него, като свещеник и техен духовен наставник, са различни. Подчертава, че в Женева, за разлика от други общини, нашите сънародници нямат социални проблеми – за жилище, здравеопазване, работа...  Техните проблеми са от друго естество. В по-голямата си част те са много добре платени – заемат добри позиции в банковия сектор, в хедж фондове, но там нещата са много динамични, те носят огромни отговорности и поемат големи рискове. Затова не пропуска да им напомня, че парите не са всичко, "че съществува и вторият, и третият компонент на човешката антропология", че човек има и безсмъртни душа и дух. 

Като православен свещеник трябва да им обяснява, че много неща не зависят от тях, че трябва да вършат всичко с молитва и когато печелят, да не забравят да благодарят на Бога, а когато губят да намират сили да кажат като старозаветния Иов: "Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!".

"На това се учим. Там всеки си има жилище, работа, пари, заплата, семейство и т.н. Те нямат основните проблеми на повечето хора, но пак така е устроил лукавият, че могат да си загубят безсмъртните души.

Стандартът на живот не определя спасението на човека. Работата в Женева е съвсем различна. Тя може трае до девет вечерта, може в събота да те накарат да си пак там, и в неделя, не дай Бог, да умреш… После ще се окаже, че като те няма два пъти по-добре се справят без теб, а ти си мислиш, че без теб не могат. През цялото време системата ти внушава "давай, давай, давай" и ти се потиш, потиш, потиш и накрая те вкарва в гроба. Оставя теб и взима следващия и пак по същия начин. А спасението не е там, то на друго място, когато не бързаш, когато вървиш малко по-бавно и се замислиш. Ако се помолиш сутринта, на обяд и вечерта няма да е така и ще видиш нещо, което иначе няма да можеш да прозреш."

Отец Юлиян отбелязва, че в наше време богатството има други измерения и да получаваш високо възнаграждение за труда си, не означава, че си богат, защото животът в Женева и в други градове на Запад е скъп – данъците са големи, социалните удръжки, наемите, цените… "Взимат ти 80% от това, което си припечелил. Както щедро ти дават, така щедро ти го прибират. Не бих казал, че си заслужава да си продадеш душата за такова нещо. То не си заслужава и за каквото и да е друго, защото душата е безценна" – категоричен е духовникът.

За краткото време, под грижите и наставленията на отец Юлиян, църковната община се превръща в най-голямата и сплотена българска общност в Женева, както и организацията с най-голям обществен интерес. Спечелва си заслужено доверие сред другите християнски общности в града и от страна на местната власт. Но най-ценните плодове от неговите усилия, от хилядите пропътувани километри, от времето и силите, които е отдал на своето служение, са: напредъкът на неговите пасоми във вярата и взаимната им любов.

Снимки: Мария Божидарова, Александра Карамихалева