През 1979 година на българските екрани излиза седемсерийният детски телевизионен филм "Фильо и Макензен" на режисьорите Димитър Петров и Владислав Икономов по сценарий на Свобода Бъчварова. Преди да започне първата серия, сценаристката и авторка на романа "Приключенията на Фильо и Макензен" с усмивка се обръща към зрителите: "Според мен човечеството се дели на две: от една страна са децата, от другата – възрастните. При това делене годините нямат никакво значение. Истинските деца знаят до края на живота си, че са деца и даже когато пораснат, скрито си пеят детски песнички… Смятам, че ние, децата, разбираме някои работи по-добре от възрастните. Те биха си спестили много сили да ни обясняват живота, и то погрешно". 

На финала Бъчварова заявява, че "неизживяното детство е непоправим пропуск в човешката личност" и призовава "да не забравяме детството си, че сме деца – най-добрата част на човечеството, нали?".

Приключенията на две момчета от малък провинциален град по време на лятната ваканция през 1944 година и представянето на драматични исторически събития с неподражаемото чувство за хумор на авторите веднага се харесват. В следващите десетилетия сериалът е любим на поколения български деца, а музиката към него, създадена от Александър Бръзицов, се превръща в истински хит.

Композиторът е роден около година преди събитията в сериала – през пролетта на 1943-та. Наследник е на изтъкнат български род от Македония, внук на публициста и преводача Димитър Бръзицов и син на прочутия журналист и писател Христо Бръзицов. Музикалният му талант се дължи на майка му – Катя Спиридонова, една от най-ярките български оперни звезди от първата половина на ХХ век, възпитаничка на консерваторията в Лайпциг и водеща солистка на Софийската опера, за която изтъкнатият оперен режисьор Михаил Хаджимишев казва: "Катя Спиридонова – това е българската Аида". 

Синът ѝ Александър започва да свири на пиано едва петгодишен, като ученик е част от любителски състави. Въпреки, че живо се интересува от класическа музика и джаз и учи частно при именития диригент, композитор и пианист Емил Георгиев, завършва Художествената академия със специалност приложна графика. Преди да се дипломира обаче – още 20-годишен, започва да пише музика. Първият му опит е съвместна работа заедно с Кирил Цибулка върху партитурата на филма "Човекът в сянка" по сценарий на Павел Вежинов. В следващите десетилетия Бръзицов се утвърждава като автор на филмова музика с принос за над 100 игрални, анимационни и телевизионни продукции. 

В началото на 70-те години на миналия век Александър Бръзицов се обръща и към инструменталните и вокални популярни жанрове. Работи със звезди: Лили Иванова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров. Създал е на над 150 песни, оркестрови пиеси, музика към театрални спектакли. Известен е и като един от водещите автори на аранжименти в българската забавна музика от 70-те и 80-те години на ХХ век.