Св. Нектарий Егински е светец от ХХ век, когото Бог е прославил с многобройните му чудеса и приживе, и след смъртта. Богатото наследство от негови проповеди, съчинения и писма до духовните му чеда са ценен извор на богословски идеи и практически съвети за съвременния човек.

Родил се през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол, в семейството на благочестиви бедни родители. Рано приел монашество на Света Гора, а на 40 г. бил ръкоположен за свещеник и изпратен на служение в Египет, а след 3 години станал епископ.

Претърпял много клевети, враждебност, гонение и неправда.

До края на живота си св. Нектарий се намирал в неустановено каноническо положение, подписвайки се като "странстващият епископ".

Виждайки неговия чист и добродетелен живот, хората се стремели към неговите мъдри напътствия. Славата му достигнала до гръцкия кралски двор и той бил назначен за директор на богословското училище Ризари в Атина. Около св. Нектарий започнали да се събират негови духовни чада. Тогава започнали да се проявяват в стареца Божиите дарове – прозорливостта и дарът на изцелението.

Основал девически манастир на о-в Егина, а впоследствие се оттеглил там и прекарал последните 12 години от живота си. Починал от рак на 8 ноември 1920 година.

Канонизиран е на 20 април 1961 година от Константинополската Патриаршия, с ден за честване 9 ноември. Мощите на светеца се намират в Манастира "Света Троица" на остров Егина.

Светите мъченици Онисифор и Порфирий пострадали по време на гоненията срещу християните при император Диоклециан (284 – 305). Загинали мъченически при страшни мъчения, а вярващи християни събрали разкъсаните останки на светците и ги погребали с почести.

Света преподобна Матрона живяла през V век. Била омъжена, имала дъщеря, но водена от силно влечение към монашески живот приела монашество. Подвизавала се първоначално в манастира на свети Васиан (чества се на 10.10.) в близост до Константинопол. След това в женски манастир в град Емеса, където тя останала много години, удивявайки сестрите с висините на монашеските си постижения, а когато игуменката починала, света Матрона станала игуменка на манастира.

Славата за нейните добродетели и чудотворния дар на изцеление се разпространила, стигнала и до мъжа ѝ. Тя тайно отишла в Йерусалим, след това на планината Синай, а оттам в Бейрут. Там основала нов манастир, но изпълнявайки Божията воля, след време отпътувала за Константинопол, където основала друг женски манастир. След 75 години монашески труд, на 100-годишна възраст света Матрона тихо се отдала на Господа (ок. 492 г.).

Преподобна Теоктиста била родом от остров Лезбос, постъпила в манастир на 17-годишна възраст. Разбойници разорили манастира и взели монахините, за да ги продадат като робини, но спрели да пренощуват на остров Парос и Теоктиста успяла да избяга. Заживяла на острова в пълно уединение при запустял храм, хранейки се само със слънчогледови семена. По Божий промисъл 35 години по-късно я открил ловец, на когото разказала историята си. На следващата година той ѝ донесъл св. Причастие и като се приобщила със св. Тайни, тя спокойно предала душата си на Бога в 881 година.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".