Свети мъченик Мина бил египтянин, изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата царе Диоклетиан и Максимиан (284 – 305 г.), които подели гонение срещу християните и издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Св. Мина не остъпил от вярата си и от Христос и след мъчения бил посечен с меч в 296 година. Мъчителите запалили огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, пренесли ги в родния си град Александрия и ги погребали с почести. Впоследствие на това място била построена църква на името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея ставали множество чудеса.

В България светецът се ползва с особена почит. На него са посветени храмове и манастири като: Обрадовски манастир край София, в който се намират чудотворните икони на свети Мина и на свети мъченик Фанурий (27 август); църквите "Свети Мина" в Кюстендил, в с. Старчево, Петричко, във Велико Търново, параклис "Свети Мина" в Сливен, кв. Ново село, старинен храм "Свети Мина" в столичния р-н Слатина. В патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" има чудотворна икона на светеца.

Свети мъченик Виктор бил войн по време император Марк Аврелий Философ (161 – 180). Когато императорът започнал гонение срещу християните, Виктор отказал да принесе жертва на идолите, което било изпитание за предаността към боговете, императора и отечеството. Светецът бил подложен на мъчения, но излязъл невредим.

Чрез силата на молитвата той извършил чудеса: победил магьосник, който след това станал християнин, войници, внезапно ослепели, възвърнали зрението си. Младата благочестива съпруга на един от мъчителите, Стефанида, станала свидетел на чудесата, извършени по молитвите на свети Виктор и открито прославила Христос, за което била подложена на жестока екзекуция, а Виктор бил обезглавен.

Мъчениците пострадали в Дамаск през втори век.

Светият мъченик Винкентий от детството си бил ученик на мъдър пастир, блажения Валерий, епископ на Августопол (сега Сарагоса в Испания). Той ръкоположил за дякон добродетелния, образован и красноречив Винкентий и го благословил като изявен оратор да проповядва Словото Божие както в църквата, така и сред народа.

По заповед на Диоклециан (284 – 305) управителят Дакиан пристигнал във Валенсия, Испания, с властта да издирва и екзекутира християни. Управителят хвърлил в затвора мъдрия епископ и неговия проповедник дякон, където двамата били бити и оставени без храна и вода.

Подложили дякона-мъченик на жестоки изтезания, но същата нощ стражите се смаяли, чувайки го да пее псалми и видели неземна сияйна светлина в затвора.

На следващата сутрин светият мъченик бил изгорен. Това се случило през 304 година.

Свети Теодор Студит е роден през 758 г. в Константинопол. Той бил високо образован и успешно се противопоставял на еретиците-иконоборци в дебатите за православната вяра. Приема монашество и се подвизава в манастира Сакудиан, където по-късно става игумен, давайки висок пример за добродетелен живот.

По време на управлението на императрица Ирина на светеца е поверено управлението на изоставения Студийски манастир и скоро там се събират до хиляда монаси под негово ръководство. Свети Теодор съставя общежитиен устав за монашески живот известен като Студийски, а той самият получава прозвището "Студит".

Страдал много при императорите иконоборци Никифор I (802 – 811) и Лъв Арменец (813 – 820).

Въпреки болестите си свети Теодор ежедневно отслужвал Божествената литургия и поучавал братята.

Починал мирно през 826 г.

През 845 г. мощите му били пренесени в Студийския манастир.

Свети Теодор извършил много чудеса, както през живота си, така и след смъртта си.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".