Идеята за приемането на Закон за старите или велики български столици съществува още от преди 2010 г. Под различни наименования текстовете трябваше да създадат специален статут на историческите ни престолнини, с който се опазва и защитава културното наследство в тях.
Законопроектите най-общо предвиждаха целево финансиране от страна на държавата, с което да се съхранява миналото по адекватен на съвремието ни начин. Намеренията за приемането на подобен закон възкръснаха в три Народни събрания по инициатива на ГЕРБ, но текстовете дори не стигнаха да пленарната зала.
Нов опит за възраждане на идеята правят депутатите от „Има такъв народ“, които внесоха свой проект на Закон за старите български столици, който засяга 6 града в Северна България. Това са Видин, Никопол, Велико Търново, Плиска, Велики Преслав и Силистра. Всички те в определи периоди през Средновековието са били столици на България, казва вносителят Пламен Николов. Този проект надгражда предишните предложения и акцентира повече върху икономическото развитие на градовете и не толкова върху историята.
Законопроектът за старите български столици обединява не само коалиционните партньори, но и представителите на опозицията, заяви още депутатът Пламен Николов от „Има такъв народ“.
По процедура текстовете първо трябва да се разгледат от Комисията по култура и медии в Народното събрание. Ако няма допълнителни изменения или текстове, които трудно могат да бъдат преодолени между първо и второ четене, се очаква новият Закон за старите български столици да бъде готов до лятната ваканция на депутатите.
Чуйте интервю на Миглена Стефанова с Пламен Николов.
Цветята и животните в двора на родния му дом, сестрите му – това са първите снимки, направени от известния фоторепортер Мехмед Азиз от Исперих. Днес той ще покаже изложба, с която в 50 кадъра ще се опита да разкаже за своята работа през последния половин век. Сред най-ценните фотографии са онези от намирането на Свещарската гробница, още преди..
В самия край на август едно родолюбиво дело ще намери своя завършек. В деня, в който православната църква почита паметта на цариградския патриарх Александър, се очаква тържествено да бъде открит бюст-паметникът на княз Александър Първи Български до неговата лятна резиденция в Държавното предприятие „Кабиюк“. Автор на пластиката е скулпторът Бехчет..
От Шумен започва едно вълнуващо музикално турне, наречено „Маестро, музика“ с участието на Симфониета Шумен, певицата Християна Лоизу и квартет „Белканто“. Идеята, която ги събира е 10-ата годишнина от успешното участие на изпълнителите във формата „X Factor“. През 2015 г.победителка стана родената в Кипър Християна, а четирима момчета се..
Талантливата Яна Дойнова гостува в Шумен с два концерта за малки, големи и още по-големи почитатели на арфата. На 15 юли (вторник) от 11.00 часа в зала „Сава Доброплодни“ ще се проведе образователен концерт с участието на деца от лятната академия в читалището и от Детска градина „Звънче“. Освен изящните изпълнения на арфа, малките зрители ще..
„Красимир е изпълнител с ярка индивидуалност, красив и изразителен, богато нюансиран звук, прецизна техника и творческо въображение, качества, които го правят желан цигулар“. Това са думите на проф. Гинка Гичкова за нейния дипломант в Националната музикална академия Красимир Джамбазов. Той ще бъде и солистът в концерта на Симфониета Шумен тази..
Оперетата „Кармозинела“ ще бъде представена тази вечер от 21:00 ч. на късноримска крепост „Ковачевско кале“ около Попово. За първи път се представя пред българската публика музикален спектакъл в изпълнение на солисти, смесен хор и духов оркестър, придружен с жестомимичен превод, за да могат и хората с увреден слух да се докоснат до това изкуство...
Изложба, посветена на 50-годишнината на проф. Ростислава Тодорова–Енчева, ще бъде открита днес (4 юли) в изложбената зала на шуменската Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“. Със свои творби ще участват приятели и колеги на проф. Тодорова, сред тях са Бехчет Данаджъ, Благомир Папазов, Валерий Желязков и Красимир Арсов. Изложбата ще бъде..