Очите на Христо Русев

Фотожурналистът Христо Русев е само на 27, обиколил е 28 страни и снимките му са в поне 29 международни издания. Как започва всичко и как продължава - в разговора на Елена Пъневска с него. Там ще научите повече и за един от последните му проекти, "Очи". Въпреки че сега, и неговите, както и на целия свят са обърнати към отвратителната война.

Христо разказва за късмета, с който се сдобива с първия си фотоапарат, за находчивостта при събирането на парите за втория, за първите му публикувани снимки, когато е почти пълнолетен, за работата си по документалната фотокнига за цигуларя Васко Василев: за някои от любимите си места в Париж и Истанбул:

"С фотография се занимавам от 14 г. Казвах на учителката си: "пишете ми отсъствие, трябва да работя". Трябваше сам да си откривам нещата чрез проба и грешка.

Осъзнах, че няма как мечтата, която имам, някой да ми я спусне отгоре. По трудния начин разбрах кои събития от международно значение се търсят, отивах, снимах, правех репортажи, За пет години разбрах кое е важното. Давах си последните пари, за да пътувам и да направя някоя история.

Най-важното е да не се отказваш. Най-цените.ни са личните истории на хората, които трябва да бъдат разказани. Чрез личната история, когато успееш да я разкажеш добре, разказваш голямата. Големите новини често се раждат от хора, които остават извън медиите.

От началото на войната документирам темата, снимам в Дуранкулак, Варна. Опитвам се да се поставя на мястото на бежанците, за да покажа това, което са преживели. И да снимам доброволчеството - тези хора правят страхотни неща. Възхищавам се на такива хора, техните истории трябва също да бъдат разказани.

Най-ценното е да мога да предизвикам една усмивка в този, когото снимам. Близката среща с хората ми е много важна. Когато снимах Васко Василев го молех да не позира с едно изключение в Япония. Той ме научи да бъда на 100% навсякъде.

Във всяко място, което посещавам търся контраста, тихото място, откъдето да гледам лудницата наоколо. Пожелавам много вдъхновение!"