Д-р Емил Марков за шахмата като психотерапия

„Какво е за теб шахматът? Мир или война?“, пита д-р Емил Марков. „Война“, отговарям без колебание. „А не може ли да бъде мир? Двете страни да си помагат, да отработват ситуации, за да си подобрят играта? Значи шахът може да бъде мир“, ме изненадва Марков. Той е психиатър, понастоящем консултант в Център за психично здраве „Човеколюбие“ в Пазарджик – единственото място у нас, където шахът се прилага като съпътстваща психотерапия.

Преди да се захване с това, д-р Марков преминава и през Треньорската школа по шахмат към Националната спортна академия в София. За ползването на шаха в терапията той казва:

Всяко средство може да се ползва за терапия. Във фармакологията има един принцип: няма лекарства, има дози. В определена доза всяко нещо може да служи като лекарство или отрова, като започнем от въздуха, който дишаме. Задишайте се по-често и ще ви се завие свят поради повишената концентрация на кислород в кръвта. Ако се качите високо в планината, вследствие на хипоксията започват психични смущения, – казва д-р Марков. Уверява ме, че шахматът може да се използва и като терапия, и като диагностика:

Ето, слагам пред вас шахматна дъска и започваме да си говорим: как реагирате, защо реагирате така. Може и да не играем, дори от разговора за шаха се изясняват много неща. Примерно, един съсед ми казва: „Давам 1000 лева на този, който ми каже, какво му е на сина ми“. А синът му има психиатрична диагноза. Казвам му: „Аз ще ти кажа без пари. Ела да поиграем шах“. „Не, – отговаря той. – Аз съм се отказал да мисля“. И спираме дотук. Ако си се отказал да мислиш, какво очакваш да постигнеш в този свят? Мозъкът е машина за оцеляване. Ние непрекъснато събираме информация, обработваме я, взимаме решения, действаме. Във всеки момент машината се върти. Когато сложим шахматната дъска пред човека, това е една стандартизирана ситуация. Всеки реагира на нея по определен начин. Психотерапевтът преценява реакциите и действа. Примерно, ако човек казва „Това не е за мен, това е сложна игра“ – означава комплекс за малоценност. Иска ли този човек да си вдигне самочувствието? Ако иска, е добре дошъл.

Чрез шахмата човек може да моделира мисленето си, да влияе положително на всякакви заболявания – от депресии, през Алцхаймер до наркоманиите и други зависимости. По време на шахматната игра тече процес на самопознание и познание на околната среда. При игра на шах вие научавате неща за себе си и за човека срещу вас – как се отнася към вас, помага ли ви, когато ви е трудно или ви се присмива и ви изоставя, играе ли честно. За диагностика и решаване на проблемите с хора от обкръжението ни:

Чертаем схеми, наречени шахматограми – хората се отбелязват с кръгчета, а взаимоотношенията помежду им като шахматна дъска. Например, чертаем по една дъска аз, моя пациентка, съпругът й, двамата й големи сина. Питам я на коя шахматограма се чувства най-обичана. Тя отговаря „На дъската с теб“, след което заплаква. Тя плаче, защото не се чувства обичана от най-близките си. Постепенно, благодарение на терапията, нещата при нея се промениха. Тя вече се чувства обичана.

Шах може да се играе и с живи фигури. Върху голяма шахматна дъска 5х5 метра хората са фигурите. Това е колективна игра. За да направите добър ход, вие трябва да се консултирате, да се научите да се сработвате с хората. Но за успешния изход на играта е важно правилата да са ясни. Според теорията на Грегъри Бейтсън, игра с противоречиви правила води до умствено объркване, обяснява д-р Марков и допълва, че според социалната психиатрия:

Не мозъкът е с объркана биохимия, а социалните условия предлагат противоречиви правила – в семейството, в обществото. И човек, опитвайки се да си подреди ходовете и стратегиите по тези объркани правила, стига до задънена улица. В една игра с противоречиви правила и да играете, и да не играете, можете да сгрешите и да ви упрекнат. Това създава дискомфорт, от който човек накрая стига до психиатрията.

По време на работата си в психиатрията д-р Емил Марков забелязва, че:

Хората имат нужда не толкова от лечение, колкото от обучение. Представете си живота като партия шах (има такава книга на Гари Каспаров). Вие тръгвате в живота, показват ви криво-ляво как се местят фигурите и ви оставят. И вие започвате загуба след загуба. Чувствате се смачкан, отчаян, губите желание за игра. Но вместо да поговорят с вас, да ви насърчат и покажат как се печели, водят ви на психиатър: „Вие сте депресиран“. Дават ви лекарства и ви пращат в коловоза „Болен си, пий лекарства и чакай да оздравееш“.