Много вдъхновение могат да намерят строителите на съвременна демократична България в животоописанието на Христо Г. Данов (1828 –1911). Той е първият, който създава фирма с цел да отпечатва и разпространява български книги и залага основите на професионалното ни книгоиздаване. Това се случва през 1857 г., когато България е под османско иго. За него писателят Владимир Свинтила казва, че чрез издателската си дейност променя манталитета на българина. А самият той през 1905 г., когато Пловдив тържествено чества 50 години от началото на книгоиздателската му дейност, възкликва: „Вярвайте, никога не ми е дохождала на ум мисълта, че един ден ще бъдат толкова високо оценени моите скромни трудове“.
Началото на дейността си Данов поставя през 1855 г., когато отпечатва в Белград календара “Старопланинче” за 1856 г. с информация за църковните празници и други полезни сведения. Данов се насочва към издаването на учебници и осигурява достъпна научна литература от различни сфери на познанието, разказва Вера Кисьова, уредник в Къщата-музей „Христо Г. Данов“ в Пловдив:
В годините преди да се захване с издателска дейност, той работи като учител. В този етап на развитие на българското общество, все още в пределите на Османската империя, българските училища имат остра нужда от учебници. По онова време има едва около 30 печатни учебника на български език и Данов се заема да запълни тази празнина.
За алманаха си „Летоструй“ Данов пише статии по актуални за обществото теми, като образованието, читалищата, индустрията. Но какви са били възгледите му за развитието на обществото?
В основата на развитието на човека и обществото Данов поставя образованието и развитието на отделната личност. Опитва се да приложи практическото образование – учениците да не учат наизуст преподавания материал, а добре да го осмислят, за да могат да прилагат получените знания. Полага много усилия за образоването на български младежи в чужбина, в най-добрите земеделски училища, за да приложат после знанията си в България.
Къде поема житейския си път Христо Г. Данов?
Той е едно обикновено българско дете. Ражда се в занаятчийско семейство от село Клисура. Рано губи баща си. След смъртта на бащата и по-големия брат семейството се оказва в тежка ситуация. Христо е изпратен в Пловдив да чиракува в занаятчийска работилница. Той обаче изявява жажда за по-високо образование и неговата майка с много жертви успява да му помогне да продължи обучението си.
Сред учителите му е Найден Геров, един от големите български просветители, който е получил висше образование в Русия. Следват години на учителстване – в родното му село, Стрелча и Перущица, където основава взаимно училище. Въвежда девическото образование и вечерното училище за възрастни.
През 1892 г. Христо Данов е сред организаторите и участниците на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив, чийто наследник е Международният пловдивски панаир. На това изключително за времето си събитие той е удостоен с медали за издателската си дейност и за издадената от него голяма карта на България и прилежащите й държави.
В следосвобожденска България Данов е избран за кмет на Пловдив (1897-1899 г.). По негово време започва изпълнението на градоустройствения план на архитекта Йозеф Шнитер. Данов инициира залесяването на тепетата, благодарение на което днес покритите с чудесна зеленина пловдивски хълмове прочистват въздуха на града и създават по-добра атмосфера. По инициатива на Данов за развитие на индустрията са създадени редица предприятия, сред тях дружество „Захар“, за което е отреден парцел за построяването на съществуващите до днес захарни заводи, разказва Вера Кисьова и разкрива още един интересен детайл:
Известен от времето на кметуването на Данов е един случай, когато княз Фердинанд пожелава да му се отреди място на един от хълмовете на Пловдив, за да си построи резиденция. Но Данов му се противопоставя и по този начин запазва хълма за гражданите на Пловдив с оформени паркове и пространства за отдих.
Заради конфликтите си с централната власт той е лишен от заплатата си като кмет на Пловдив, но не прави никакви усилия, за да защити правата си и работи без материално възнаграждение.
Снимките са предоставени от Регионален исторически музей – Пловдив