Планината за него е свобода. Тя е завръщане към корените, към нещо, което сме изгубили, както и шанс да намерим спокойствие. Но преди всичко планината е откривателство, смята Христо Тодев. По професия той е икономически анализатор. Преди около двайсет години обаче се запалва по алпинизма и оттогава свободното си време посвещава на планината. Красотите, които открива при многобройните си пътешествия, споделя в снимки.
Обективът му улавя кадри – главозамайващи или романтични, спиращи дъха, представящи планината ту в ледена, ту в ярка премяна, в топлите багри на отиващата си есен или пък с наситената зеленина на възраждащата се природа, носещи в себе си аромата на гората или уюта на планинските селца.
Планината за Христо Тодев е привлекателна най-вече с девствените кътчета, където рядко стъпва човек. Казва, че такива има дори в толкова популярни планини като Рила. Но най-голямата страст на Христо Тодев са Родопите. На тях преди време двамата с фотографа-пътешественик Николай Генов посвещават уникалния фотоалбум „Родопи. Свещената планина“. В някои части на Източните Родопи, разказва Христо, все още можеш да скиташ километри без цял ден да видиш жива душа.
Има един район в Източните Родопи, където винаги се връщам. Това е районът около Саръ кая– 50-метрова скала с пещера, издълбана като от човешка ръка. Наоколо има няколко махали, в които живеят само двама души – бай Шабан от Мумджидам и Гюлбияз от Мурга. Там рядко стъпва някой друг, освен ловджии. Това е район между селата Безводно и Три могили и язовир Боровица, останал наистина девствен. Пътеките са затрити, само мечешки следи се виждат. Приключение е да стъпиш там, разказва Христо и се връща в спомените си: Веднъж скитахме с двама приятели в една есенна мъгла. Минахме през Мурга на път към бай Шабан и се разговорихме с Гюлбияз. Когато тръгнахме, тя ни изпрати. В мъглата се виждаше само къщата. Изведнъж блесна слънце. Гюлбияз запя. Изпя ни родопска песен – с турски думи, но добре позната, а после засвири на кавал. Спряхме се и не можехме да си тръгнем. Беше един от онези моменти, които не се повтарят.
Покрай заниманията си с алпинизма и преходите, преди 14 години Христо Тодев се увлича и започва да класифицира и картира изсечени в скалите трапецовидни ниши, които среща из Източните Родопи.
Където и да отида, винаги снимам, за да мога да изброя нишите, скалите, да търся някаква логика, за да се опитаме да разгадаем тайната на тези най-мистериозни светилища. Постепенно разбрах, че те са изключително много. Обменяме информация с приятели, запалени по това. Последните десетина години доста хора се запалиха не само по мистерията на скално изсечените комплекси, но и въобще по светилищата в цяла България. Споделяме и с професионалисти, и с необременени от науката хора. Страничното мнение е много важно и може да допринесе за разкриването на мистерията, смята Христо.
Много хора днес снимат планини. Но снимките, правени от алпинисти, са доста по-различни и се открояват със своята изразителност. Според Христо Тодев, тайната е в това, че:
За някои снимки, които изглеждат така, че може да ти се обърне стомахът, си е трябвало даже доза риск или адреналин, за да отидеш до място, където не всеки би отишъл, да подбереш гледната точка.
Извън България Христо Тодев мечтае за Пакистан, долините там и иглите Транго, ледника Балторо. С приятели обича да катери Доломитите в северна Италия, както и Проклетия в Албания – една от последните девствени планини с непристъпни върхове в Европа.