Асен Младенов за миналото и настоящето на Трънския край

Не се е влюбил в Трънско само онзи, който не е бил там. За миналото и настоящето на този „нешлифован диамант“ на България говорим с Асен Младенов, трънчанин девето поколение и родолюбец. 30 години той събира думи и изрази от регионалния говор и създава уникалния речник „Трънските думи“, съдържащ 8 300 думи от различни области на живота:

Като се почне от полето, гората, инвентара, демонологията, животински и растителен свят, всичко съм събирал, – казва Асен Младенов и чрез езика ни въвежда в народопсихологията на трънчанина:

Събирайки думите за речника, стигнах до ралото. Попитах мой братовчед на 94 години за названието на една от частите му. Той ме изгледа и каза: „Ейй, това го знаех, ама съм забравил. Трябва да питаме някой стар човек!“. Това е оптимизмът на трънчанина“.

Може би този оптимизъм позволява на трънчаните да преживеят тежките периоди в историята на България, остро рефлектирали върху този край. На картата на Трънско Младенов ми показва къде е прокарана новата граница между Сърбия и България през 1919 г. според Ньойския договор след Първата световна война. Тогава България загубва значителна част от териториите си, сред тях и 10-12 села от трънския край, които остават в сръбско. Ето какво разказва за полагането на границата Асен Младенов:

Минавали са тогава по нашето било. Един от тях – французин на кон и с бастон, казал „Където чукне моят бастон, там ще мине границата“. Така са маркирали. В село Стрезимировци, където сега е пропускателният пункт на границата със Сърбия, има къща, разделена на две. Същото се случва и в други села. Представям си как са го изживели. Тогава не съм бил роден. Но съм присъствал на първите свиждания, които се разрешиха 1956 г. на границата. Тежки моменти, когато се виждаха разделени семейства.

Днес в Трън живеят около 4 900 души. В най-добрите времена обаче ситуацията тук е била различна, разказва събеседникът ми:

Между войните са били 56 000 души. Преди да се направят ТКЗС-тата са били около 50 000. В Трънско Краище – в Долна Мелна и още 4 селца, е имало 3 500 души. Сега има 12 възрастни, които зимуват. Обаче въздухът в този край, дето вика Елин Пелин – „със хлеб да се руча“.

Благодарение на природата, чистата храна, въздуха и тишината, тук живеят много дълголетници. Въпреки природните дадености и археологическото наследство на Трънско обаче още от времето на социализма та до неотдавна то стоеше встрани от плановете за развитие на страната.

Вие сте забравени от Бог и правителството! Така казваше Тодор Живков. Той се страхуваше от трънските генерали Славчо Трънски и Денчо Знеполски да не го изместят, – ми обяснява Асен Младенов. – Две неща прогониха трънчаните. Първо, ТКЗС-тата, когато се направиха през 1954-1956 г. Хората не можеха да се примирят, че целият им поминък става общ. Много хора напуснаха тогава. Една голяма вълнá отиде в София. В „Бъкстон“, „Красно село“ и „Красна поляна“ е пълно с трънчани. Вторият удар беше, когато следващото поколение, такива като мен, отидоха по градовете и станаха промишлени работници. После дойде великата демокрация. Президентът Желю Желев отива и казва: „Сега ще станете богати!“. „Как ще станем богати, г-н Президент?“ – „Връщаме ви земята“. А те се подпрели немощни, с патерици, на едни мотички, и казват: „Благодарим!“.

Хората тук са много работливи. Някога лятото мъжете ходели на гурбет, но се връщали при семействата си да зимуват. Между войните в къща се раждали средно 7-8 деца. През лятото жените се грижели за децата, добитъка, ходели на нивата, а през зимата тъчели. Тук е актуален и девизът „Съединението прави силата“.

„Трънчанинът обича да помага, уверява Асен Младенов. – Когато се заправи къща или друго, за да се свърши работата бързо, събира се цялата махала и помага. След войните най-напред помагали на вдовиците“.

В Трънско всяко село се слави със своите майстори, специалисти в определен занаят, разказва Асен Младенов. В село Видрар са специалисти по ремонт на покривите, в Главановци са гипсаджии, в Бусинци е бусинската керамика, в Горна Мелна са коминджии, в Шипковица – строители. Като се правела бригада, се събирали. „Така навремето трънчани са построили Съдебната палата, Царския дворец“, разказва Асен Младенов.

Снимки: Миглена Иванова и личен архив на Асен Младенов