Здраве до оздравяване

В здравеопазването у нас отдавна няма новини. Защото бити лекари, протестиращи медици и фалиращи болници има всеки ден. От което в края на краищата страдат пациентите. Т.е. всички ние. От друга страна здравеопазващите ни точат касата с ненужни манипулации и операции, повечко от необходимите и като цена и като количество лекарства, откровено надписване на болнични престои, налагани избори на екип и т.н. Така се създаде и болничната аристокрация от много богати лекари, основно хирурзи и още по-голям пролетариат от обикновени медици. От което страдаме пак всички ние.
В този, като че ли контролиран в нечия полза хаос особено място има и министерството с непрекъснатото си желание да доказва нормативна значимост, активност и необходимост. Миналата седмица съдът отмени националната здравна карта на предишния министър. Утвърдена от Министерски съвет на същите управляващи. Преди това беше отменена и наредба за критериите и реда на избор на лечебните заведения, с които Здравната каса сключва договори. И тук усвояването на средства се превръща във ведомствено национален спорт. Не качество, не резултати, не дори нещо като хуманизъм. Просто усвояване на средства, събирани принудително като здравни вноски от всички работещи. И издържащи тези, които не искат да работят. Не говоря за деца, учещи се и пенсионери.
Според днешни данни, здравноосигурените доплащат практически повече от половината от лечението си. Всеки от нас знае как.
Едно от най-дългите неща в прехода е здравната реформа. Явно е орисана да е безкрайна. Защото там има реални пари, реално не контролирани от чуждоземни одити и в трогателно парламентарно съгласие.
Няма начин да няма начин. Например - закриване на болничните заведения за управляващите. Къде в онзи свят, към който мислим че пътуваме, има правителствени болници? И още един плах пример - със Здравната каса да работят само държавните или и общинските болници. При строга отчетност на целесъобразност. И без негласно или направи шумно налагани пари под масата. Който иска нещо повече от утвърдените стандарти за лечение - да плаща на други места. У нас болници да искаш.