България е на едно от последните места в Европа по доброволно кръводаряване

В България ежедневно има недостиг на кръв и кръвни съставки- болници и кръвни центрове постоянно принуждават близки на пострадали и пациенти да търсят кръводарители. Страната ни е на едно от последните места по брой кръводарители в Европа.

Кръвта няма аналог и фактът, че не се предприемат адекватни мерки, показва, че институциите не се интересуват не само от живота на хората в нужда, но и от живота на обществото, като цяло, тъй като наличието на достатъчно кръв е от критично значение по време на природни бедствия, инциденти, аварии, спешни операции и раждания.

Към момента чрез онлайн платформа и мобилно приложение са регистрирани повече от 1500 доброволни кръводарители от цялата страна, които даряват безвъзмездно кръв за непознати хора при спешни случаи и се включват в акциите на Българската организация за доброволно кръводаряване. Системата се поддържа и администрира изцяло от доброволци. Регистрацията е напълно безплатна както на доброволците, така и на нуждаещите се от кръв и става през сайта на Българската организация за доброволно кръводаряване - www.bgblood.org, през мобилното приложение Дари кръв и фейсбук страницата им.

Част от целите в програма на Световната здравна организация е до 2020 година всички държави да успяват да набавят нужната им кръв изцяло от доброволни и безвъзмездни кръводарители, които специалистите обявяват за най-безопасната група донори. Към момента 62 държави задоволяват над 90% от нуждите си от кръв посредством доброволно безвъзмездно кръводаряване. В България този процент все още е по-малко от 23%. 

Малко се говори по темата за безвъзмездното и доброволно кръводаряването, а държавата е закъсняла като мерки и политика, сподели в Милка Колдамова, създател и администратор на групата „Безвъзмездни кръводарители-Стара Загора“. „До създаването на групата се стигна съвсем естествено. Аз и още няколко кръводарители от доста време сме членове на националната група. Там, освен призиви на нуждаещи се, се споделят и добри практики от останалите страни“, обясни Милка Колдамова: