Споделени дом, любов и грижа

"По-добре да помогна на едно българско дете да си стъпи на краката, отколкото да бърша задника на някоя италианска бабичка. И няма да затворя дома си", така, може би малко грубо, но много точно изразява мотивацията си една от приемните майки.

Когато преди четири години стартира социалната услуга "Приемна грижа", под наслов "И аз имам семейство", в община Ново село, област Видин, се появиха много скептици.

Кой ще се наеме да вземе чуждо дете за отглеждане?! Какви деца ще дойдат в дома ти? Какви суми ще се отпуснат за цялата тази работа и трудно ли ще е отчитането им? Как останалите членове на семейството ще приемат новия член и докога? Докога ще я има тази социална услуга? И още много, много въпроси...
 
Днес опитът на първите окуражава. И независимо, че процедурата изглежда тромава, вече 10 семейства в общината са одобрени, а седем деца на възраст от 2 до 10 години са настанени в приемни семейства.

Инчето и Йони също чакат ново попълнение- сестричка на тяхната възраст. Мама е безработна, а отглеждането на двете момичета ѝ дава увереност, че ще се справи с още едно. За да се реши на тази стъпка, тя е обсъждала проблема в къщи, с приятели, с други приемни семейства. Наложило се да направят основен ремонт на жилището, за да са сигурни, че ще отговорят на всички изисквания.

Проучването на приемното семейство трае около 4 месеца. Следва обучение на родителите. А след изготвянето на социалния доклад всички се явяват пред комисия в Регионална дирекция "Социално подпомагане" Видин за защита на искането. В рамките на един месец се осъществяват 6 срещи между приемните родители и детето, за да се види как ще потръгнат взаимоотношенията. И чак след това минава съдебната процедура за настаняването на малчугана.

Заслужава ли си притесненията? Да. Казват реализиралите се вече приемни родители. И, знаете ли, вярвам им.  Може би защото когато във всеки хубав ден, в който излизам край Дунава, виждам едно усмихнато момче на брега на реката да лови риба, да хвърля камъчета или просто да се разхожда и да бърбори. Винаги с някой от приемните си родители. Момче, на което са върнали детството.