Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Една история за българските бежанци от Босилеград

В това издание на "Калейдоскоп" ви представяме една сърцераздирателна история, невероятна и в същото време съвсем истинска, случила се през 20 век, уж далечна, но в същото време случващата се и днес, с хората - бежанци. Това са  хора, които са преживели гонения и принудително напускане на родните места и които днес изразяват своята благодарност към българите, които са ги приютили и са им осигурили подслон. На фокус е Добринка Младенова, която живее днес със семейството си в село Хайредин, а нейният род е от Босилеград. През 1944 година семейството ѝ е принудено да напусне родния си дом и идва в Златията, където се заселват и остават до днес. И това става с помощта на добри хора. Добринка има три сестри. По-късно е осиновена от леля си, която също от Босилеград. 


Босилеград е с българско население. За пръв път този край е включен в българската държава през 809 г., когато София е превзета от хан Крум. След Освобождението на България от османска власт (1878 г.), Босилеградско е част от територията на Княжество България. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война българите от Босилеград се бият на страната на България, предимно в състава на 13-ти пехотен Рилски полк. След Ньойския договор от 1919 г. Босилеград и останалите части на Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци. По време на Втората световна война, за времето 1941 - 1944 г., община Босилеград е върната на България. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. отново е в границите на Титова Югославия, в състава на Социалистическа република Сърбия. Именно за този период разказва Добринка Младенова. Разказът на възрастната жена започва с нейното раждане, което е станало точно на сръбско-българската граница:


"Ние сме от  Босилеград, оттам сме и сме чисти българи. Всички сме избягали тук. Не само нашето семейство, тук беше пълно с такива хора, които са минали границата 1912, 1915 година. Дядо ми е бил военен и като е минавал тука и е идвал до Дунава и е видял какво широко поле е и му е харесало. А ние живеем в Балкан. И дядо ми е казал: "Щом ще се местим, отиваме до Дунава. Там е равно полето." И така идваме в Гложене. Първият път 1944 година, било е Рангеловден, студ, пеши, с опинци. Тукашният народ много са ни помогнали, за да оживеем..."


Историята
"И така идват тука, един добър човек ги приема, майка казваше: "Такъв добър човек, не знам друг".  И ни приема и знаете ли къде? Дава ни кошарата, прегражда си воловете и кравичките къде е имал, с леса от дудовите пръчки, и тука сме живели дълго време. След това една адвокатка от Гложене беше пожелала една от носиите на моята майка. Тя имаше две носии, едната даде на мен, а другата на това момиче. Това е било 1952-53 година. И тя пожелава  и ни дава техния двор, 2 дка и половина. И ни го прехвърлят. И тогава си построихме една къщичка с две стаички в двора, че много бяхме - три деца, след мен се ражда сестра ми. Много са ни помагали хората тук.."


Днес леля Добринка често посещава читалището и пътува с танцьорите и певците из страната, което за нея е едно от малкото  удоволствия, които й се случват в живота. 


Повече може да чуете в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Романът "Шлеп в пустинята" отвежда към суровата реалност

„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..

публикувано на 27.09.24 в 17:20

Видинското читалище „Цвят” отваря врати за посетители

Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище.  Информационният ден на отворените..

публикувано на 27.09.24 в 15:57

Видин ще е домакин на фестивала "Здравей, Здраве"

Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин".  "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..

публикувано на 27.09.24 в 15:55

Георги Кузманов - библиотекарят с интересно хоби

В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..

публикувано на 27.09.24 в 14:59

Владимирово - селото, където традициите срещат надеждата за бъдещето

Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..

публикувано на 27.09.24 в 11:45

Виктория Топалска представя книгата "По(д)правки" във Видин

Предстои представянето на втората книга на Виктория Топалска . Изданието включва разкази, вдъхновени от живота и носи името "По(д)правки" . Виктория Топалска разказа подробности: "Книга, доста по-различна от първата... Първата ми книга е стихосбирка... Тотално съм се насочила на друго място, сега в момента, защото съм..

публикувано на 27.09.24 в 11:09

Десислава Петрова: Добивите от жито не компенсират ниските изкупни цени

В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова . Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път:  "Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски.....

публикувано на 26.09.24 в 16:39