Село Вирове съхранява българските традиции и дух

Снимка: Радио Видин

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Посоките на делника'' 10.10.2025

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В първите дни на есента екипът на Радио Видин гостува на село Вирове, което се намира на 12 км от Монтана. До него има и редовен автобусен транспорт.

Наименованието на селото идва от река Вировска, а тя пък носи името си от многото вирове, които са се образували по нея.

Селото е заселено след 1882 г. И днес по-възрастните жители на Вирове до голяма степен запазват своя нетипичен за района белоградчишки говор. В момента 380 са жителите по постоянен адрес, 410 по настоящ.

Хората, които са останали тук, уважават празниците си. Имат църква "Свети Архангел Михаил". Сградата на храма е красива, наскоро е ремонтирана и се намира в двор с много борови дървета. Храмовият празник в село Вирове е на 8 ноември, когато се чества Свети Архангел Михаил. Ще бъде направен курбан и ще се раздава на хората.

Празникът на селото е възстановен. Днес се провежда съвместно с ловната дружинка и така се прави от 2008 година.

Валентин Колов е кмет от 2007 година. Това е родното му място. Когато идва на кметското място, в селото няма интернет, административните сгради чакат за ремонт. Днес Вирове продължава да намалява като всички села в Северозападна България, казва Колов:

"Всички административни сгради ремонтирахме - църква, читалище. На църквата сменихме покрива, боядисана е. Читалището е чисто ново, кметството също. Имаме библиотекар, който работи на 4 часа. Четири-пет къщи се продадоха на хора от Монтана, харесва им спокойствието и това, че нямаме кражби, и е близо до града. Имаме всеки ден автобуси, доста транспорт имаме...До селото пътят е в добро състояние, но вътре в селото има много улици, които са за ремонт..."

Село Вирове е много живописно, тук протича река Вировска, в района растат стогодишни дъбове. 150-годишен светъл дъб се намира пред сградата на читалището.

В село Вирове с кмета на селото говорим за старата ВиК мрежа и необходимостта от подмяната ѝ:

"ВиК мрежата е от 1980 година, тръбите са стари и имаме често аварии. С пластмасови тръби са около 250-300 метра, получаваме вода от Габровница. Имаме достатъчно вода, но имаме проблем, когато се чупи техниката, която доставя вода. Как е здравеопазването ни? Всеки понеделник хората пътуват до Монтана при личен лекар. Който не може- ние му купуваме лекарства. Днес нямаме фелдшер, имаме ремонтирана медицинска служба. Търсим си фелдшер. Пожелавам на своите съселяни здраве и пак здраве и да са все така трудолюбиви!"

Пред читалището във Вирове ни очакват три жени под огромния вековен дъб. Казват, че някога тук е имало и кладенец. В селото има и оброчни кръстове, които са на определени фамилии, но днес са запуснати и не се поддържат.

Иванка Димова е от село Сладка вода, Варненско, омъжила се е по любов и вече от много години е снаха в село Вирове. От 1969 година живее тук, работила е цял живот като готвачка:

"Живея със съпруга ми тук двамата, имахме пенсионерски клуб, но се разпадна. Сега имаме празник на черквата и правим курбан. Сега кметът дава курбан, аз лично го готвя и се раздава горе в черквата. На 8 ноември. Рецептата за курбана- агнето се реже на големи парчета и месото се вари и препенва докато стане чист бульонът. И след това се слага червен пипер, лойта и паница с лук нарязан и люта чушка за аромат и вкус, и накрая подправка сминдул... Най-хубав курбанът е от шиле."

Розелина Иванова е родом от село Вирове. Цял живот е работила нелека работа, говорът ѝ е на торлашки диалект. Родена е през 1940 година:

"От моята младост си спомням, че имаше ТКЗС, много празници имаше, ходехме , работехме, 1 май, 9 септември празнувахме...Юни месец ни беше съборът, а на Рангелов ден си правехме зимен събор. Събирахме се с роднини, с приятели...Останахме сами жените, много работим ние, жените, а мъжете умират...Зависи кой какво е работил."

Лилия Младенова Иванова е родена в Безденица, омъжена е в село Вирове.

"Спомням си, че се събирахме , амкахме се с халвата, с яйцето, така беше с децата , а сега пораснаха...Сега гледам зайчета, кокошчици...Имам два парника, всичко съм насадила ...Слагам зимнина...Имаме 2 магазина и барче...Нямаме доктор и ходим при лични лекари в Монтана. Поне един път в седмицата да идва лекар...Не минава пътуваща аптека."

Днес много хора от Монтана си купуват къщи в село Вирове, които обновяват. Така селото е става още по-красиво.

80-годишната Стефка Йорданова е родена в село Вирове. Има прекрасни спомени от младостта си. Спомня си, че е имало богат културен живот. Изнасяли са театрални пиеси, имало е самодейност. Най-важното в живота на човек е здравето, добавя тя.

Повече - в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Село Вирове съхранява българските традиции и дух

Галерия

Село Разград възстановява читалищните традиции

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

За БНР

Радио Видин