В центъра на рубриката ни „Човекът“ е онази мистична среща с друго човешко същество, в която даваме и получаваме едновременно. Предполагам, че философски погледнато, всяка човешка среща е такава възможност за обмен, при което невинаги се разбира какво вземаш и какво даваш.
В конкретния случай виждаме човека, приседнал до болнично легло и разговарящ с пациента. Доброволчеството, за което говорим, може би е от най-трудния тип, защото изисква от доброволеца онзи човешки потенциал, който не всички сме развили у себе си – да се нагърбиш да носиш друго човешко същество с неговата болка.
Както казва нашият събеседник, един от най-ценните начини да се свържем с другия, е да носим заедно някакво бреме. Деян Петров е юрист, богослов, иподякон в параклиса „Свети Георги Софийски най-нови“ в двора на Александровска болница.
Той координира групата на доброволците, посещаващи болни. Видях го толкова радостен, толкова свързан със себе си и с другите хора. Останах изумена от това, че човек, който се занимава с болките на другите, вместо обременен, може да бъде така ведър.
Добро за мен е да помогна на някого в беда. Веднъж, когато тичах, паднах и си ударих крака. Един мой приятел дойде, подаде ми ръка и ме попита как съм. Макар и да ме болеше, на душата ми стана топло и почти забравих за болката. Добро за мен е и когато накарам някой човек да се зарадва. Ако е кисел, ще му се усмихна с надежда да му оправя настроението...
Един ден бях на море с мама и тати. Правех пясъчен замък, но бурните вълни го разваляха. Гледах морето и му се наслаждавах. В един миг видях мъж, който се гмуркаше далече от плажа. Нещо го дърпаше навътре и се отдалечаваше от брега. Изведнъж той започна да ръкомаха и вика. Аз много се уплаших. В този момент потърсих спасителя, но той беше на другия..
Всеки човек разбира доброто по различен начин. Аз, например, възприемам доброто ето така: да помагаме на другите, когато са изпаднали в беда, да изслушваме чуждото мнение, без да казваме, че нашето е винаги по-правилно, да уважаваме близките, приятелите и съучениците си и така да ги правим по-щастливи. Смятам, че трябва да бъдем добри, без някой да го..
Добро е, когато някой направи нещо хубаво за някого, без да очаква нещо в замяна. Например, когато помогнеш на възрастен човек с покупките, когато някой ти помогне, щом си паднал или да помогнеш на човек в беда. Виждала съм много груби и лоши хора, които не правят нищо добро, но съм срещала също и много добри. За мен това е добро! Симона Недева,..
Доброто за мен и за моето семейство е да се държим добре и да казваме истината. Когато се роди един човек, той е добър. Аз обичам да гледам едно детско предаване, което ме вдъхнови да правя добро там, където има добро. Винаги съм имал желанието да бъда добър с другите, дори когато ми е много трудно. Запомнил съм от приказките, че доброто винаги..
