Не е вярно, че БНБ предлага "стъпкан лъв" в дизайна на евромонетите

Фалшива новина разбуни духовете във Фейсбук в последната седмица - в социалната мрежа и няколко сайта се появи недействителен идеен проект на бъдещата българска монета от 2 евро. Изображението представлява гръб на монета, на която има войн на кон, а под копитата му - паднал лъв. 

Изображението (горе) бе представено като предложение на Българската народна банка (БНБ) за лика на бъдещата българска монета от 2 евро. 

"Скандално предложение за вид на българската евромонета направи БНБ. Изображението представя стъпкан лъв. Не е тайна, че това е символът на България, на нашата нация и 1342-годишната ни държава." Това пише в публикациите, които можете да видите тук и тук. В употреба влезе и метафората за стъпкания лев в образа на лъва. Както знаем, старата форма на думата "лъв" е името на нашата парична единица – лев.

Твърдение: БНБ е предложила бъдещата българска монета от 2 евро да изобразява конник със стъпкан лъв

Във Фейсбук се появиха публикации, които варират в интензитета си от остро осъждане на поругаването на "символа на България" до осмиващи статуси и дори вицове, че масово не се познават националните символи и дори стотинките, с които се разплащаме ежедневно. 

За по-наблюдателните стана ясно, че на спорния колаж е изобразен Мадарският конник - исторически паметник, скален барелеф, в близост до Шумен. Той представлява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. С лявата си ръка конникът държи юздите на коня, който язди, а с дясната ръка хвърля късо копие върху повален лъв. Композицията символизира победа над врага. Нещо повече, изображението не само не е ново, а е и добре познато. То присъства на гърба на монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки, които са в обращение и в момента.

Всички метални европари имат еднаква лицева страна, а на гърба е изобразен символ, емблематичен за съответната държава. Повечето страни членки, приели еврото, избират специфични национални изображения, свързани с историята или културата им. Без съмнение това ще направи и България. Но още не го е направила.

Плановете на България за евромонетите

България обаче неотдавна прие план, по който да определи дизайна на евромонетите - Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната. Този план предвижда дизайнът на евромонетите да се изработи с конкурс, след което най-добрите 5 предложения ще бъдат подбрани от специално квалифицирано жури и/или чрез онлайн гласуване. Комуникационната стратегия е приета от Координационния съвет за подготовка за членство в еврозоната и публикувана от Министерството на финансите, така както и Националния план за въвеждане на еврото.

Какъв е истинският произход на снимката с монетата

Че изображението на така наречената евромонета не е ново и че негов автор не е БНБ, се установява сравнително лесно чрез обратното търсене на изображения в мрежата с помощта на инструмента TinEye. Проучването показва, че тя регистрирана за първи път през 2008 година в чуждестранни сайтове – за нумизмати и за дизайн на монети. Тъй като сайтът на първото засичане на изображението вече не е достъпен, търсене с друг инструмент - Wayback machine, който е архивирал милиарди интернет страници през годините, потвърждава, че публикации с монетата са архивирани през лятото на 2008 година.

Въпросът обаче е защо изображението се появява точно през 2008 г. Проверка в мрежата показва, че преди 15 години се е провела национална кампания "Български символи" с гласуване в интернет сайт за избиране на най-българския символ, който да бъде оставен на евромонетите. Най-много гласове събира именно Мадарският конник, като на второ място е кирилицата, а на трето – Царевец. Резултатите от кампанията обаче нямат задължителен характер. Има и критики към представителността на гласуването. Но новини, че Мадарският конник е избран от България за дизайна на евромонетите се публикуват и на английски език, като по този начин достигат по-голяма аудитория. Затова не е учудващо, че след тази новина евромонети с Мадарския конник се появяват в дизайнерски сайт.

Истерията с Мадарския конник и кампанията срещу еврото

Темата със "стъпкания лъв" на евромонетите влиза в обращение в момента, в който партия "Възраждане" води кампания срещу еврото и активно събира подписи в страната за провеждане на референдум за за запазване на българския лев, т.е. срещу въвеждането на еврото. Смяната на националната валута с европейската е заложена още в договора за присъединяване към Общността, но няма определен срок и дата, в които това да се случи. България планира да се присъедини към еврозоната и да въведе еврото от 1 януари 2024 г., но това зависи от изпълнение на определени критерии.

Публикация за "стъпкания лъв" направи във Фейсбук и свързания с "Възраждане" Кирил Стоянов.

В отговор историкът д-р Александър Стоянов написа във Фейсбук, че при Мадарския конник "лъвът символизира не България, а победените ѝ врагове и е класически пример за ловна сцена на владетел в традициите на античното изкуство".

Заключение

Твърдението, че БНБ е предложила дизайнът на бъдещата българска монета от 2 евро да изобразява конник със стъпкан лъв, е НЕВЯРНО. Защото БНБ не е правила предложение за дизайна - според комуникационната стратегия за въвеждане на единната европейска валута дизайнът на евромонетите ще бъде избран чрез конкурс, а след това от специално квалифицирано жури и/или чрез онлайн гласуване

Освен това спорното изображение, с което се внушава, че е предложение на БНБ, датира от 2008 г. в чуждестранни сайтове за дизайн на монети. То се появява след кампания и анкета за избор български символ, на които Мадарският конник е обявен за победител. Резултатите обаче нямат задължителен характер.  

И още, внушението, че еврото в образа на конник унищожава българския лев, постигнато чрез метафората за левът, като стъпкан лъв, също е ПОДВЕЖДАЩО. Образът на падналото животно в барелефа Мадарския конник, който съществува от десетилетия на гърба на нашите стотинки, се тълкува от историци като победа над врага, а не потъпкване на нашия национален символ.

----------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck