Срина ли се българският пазар заради вноса на украинско зърно?

Снимка: Алами/Ройтерс

На 22 юли 2022 г. ООН и Турция сключиха споразумение за откриване на безопасен морски хуманитарен коридор в Черно море. Чрез Черноморската инициатива за зърното около 800 кораба, пълни със зърно и други хранителни продукти, са напуснали три украински пристанища. Към март тази година са изнесени над 23 милиона тона зърно и други хранителни продукти, сочат данните на Съвета на Европейския съюз.

Почти 49% от товара са били царевица, делът на пшеницата е 28%, а на слънчогледовите продукти – 11%. Зърното основно е било за развиващите се страни, сочат данните на Съвместния координационен център на Черноморската инициатива за зърното.

Вносът на украинско зърно в България доведе до рязък спад в цените на пшеницата, царевицата и слънчогледа и българската продукция не може да бъде реализирана, казват българските зърнопроизводители, които излязоха на протести. 

Твърдение: Украинският внос на зърно срина българския пазар

Цените паднаха драстично, няма пазар за продукцията ни, коментираха протестиращите през март зърнопроизводители.

"Влиза украинската стока, ние не сме против тях. Трябваше да има коридор, а тя остава в България."

"В момента изкупната цена на продукцията ни е около 40% под себестойност. Измерено в слънчогледа, можем да говорим за загуби от около 800 милиона лева. В България за година се произвеждат около два милиона тона слънчоглед. Не повече от 5-10% от него е реализирано до момента."

По данни на системата за агропазарна информация, поддържана на сайта на Министерството на земеделието, преди украинския внос на пшеница средната цена на зърното у нас през миналата година е била от 515 лева за тон през януари до 705 лева за тон през юни. След това цените отново тръгват надолу и през октомври достигат 630 лева/тон, а през ноември – 644 лева/тон и през декември отново има спад до 570 лв./тон. (виж тук )

При маслодайния слънчоглед най-високата постигната цена е 1713 лева/тон през април миналата година, при начало на годината с ниво от 1117 лева/тон. Сривът след украинския внос в цената е през юли – 994 лв./тон, следват месеци с колебания и годината завършва със средна цена от 980 лева за тон слънчоглед (виж тук ).

При царевицата тенденцията е аналогична. Най-високата цена е през май – 624 лв./тон и до края на годината пада до 544 лв./тон (виж тук).

"Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на страната без възможност за реализация и липса на търговия", посочва в отговора си до БНР от 4 април тази година по Закона за достъп до обществената информация земеделският министър Явор Гечев (виж тук).

Пред протестиращите зърнопроизводители край Горна Студена на 21 март министър Гечев заяви:

"Половината от слънчогледа, който влезе в Европа, е в България. Не го казвам за оправдание, а напротив – защото Европейската комисия трябва да разбере, че солидарността е цялостна, тя не е поотделна. Твърдя, че държавите, които са по-близко до Украйна, до конфликта, плащат много по-висока цена". 

Данните от Съвместния координационен център на Черноморската инициатива за зърното към 4 април сочат, че общият украински внос на зърно е близо 26 милиона и 900 хиляди тона, като България е приела като крайна дестинация 68 800 тона, Румъния – 685 000 тона, Гърция – 156 000 тона (виж тук).

Данните на Агенция "Митници" и на Националния статистически институт, предоставени на БНР по Закона за достъп до обществената информация, показват, че най-голям е натискът от безмитния украински внос на зърно върху българския пазар при пшеницата. За първите три месеца на тази година украинската пшеница, внесена у нас, е 470 900 тона, което е 24 пъти повече от цялата минала година. При слънчогледа сме внесли 149 722 тона зърно, което е 16% от вноса за цялата минала година. Данните за царевицата показват, че тазгодишното количество на украинския внос е 2372 тона и представлява 14 на сто от количествата за миналата година украинска царевица у нас. 

След Черноморската инициатива за зърното българската държава е реализирала само една сделка за изкупуване на българско зърно, което може да се тълкува като подкрепа за българските зърнопроизводители. 

Предоставените по ЗДОИ данни от Държавната комисия по стоковите борси и тържища (виж тук) сочат, че за миналата година на Софийската стокова борса е сключен един борсов договор за доставка на хлебна пшеница. Той е бил на 5 октомври за 15 031 тона с цена от 719,50 лева за тон. Купувач е Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Сделката е за 10,8 милиона лева.

Тази цена е значително над средната пазарна цена за октомври, когато пшеницата у нас се е търгувала за 630 лева за тон, сочат данните от Системата за агропазарна информация на Министерството на земеделието. 

Изкупната цена на пшеницата спада и към средата на март е 483,50 лв./тон, при средна цена от 605,40 лв./тон за същия месец на 2022 г.

Продължаваме да внасяме украински слънчоглед. Цената пада и средната за месец март е 885,00 лв./тон, като за същия месец на 2022 г. е била на ниво от 1662,00 лв./тон (вижте данните от Министерството на земеделието тук, и тук, и тук).

Заключение

Твърдението, че украинският внос на зърно у нас срина пазара, е ВЯРНО. Цените на царевицата, слънчогледа и пшеницата са по-ниски от месеците преди Черноморската инициатива за зърното, увеличени са и количествата на нереализираната българска продукция

--------------------

Този материал е изготвен по проекта "Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда" (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация "Калуст Гулбенкян" (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Не, Унгария не забранява еврото до 2078 г.

В споделена десетки пъти публикация в различни Фейсбук групи се твърди, че Унгария е забранила еврото до 2078 година. Не са дадени подробности в какъв смисъл и поради какви причини има такава забрана, няма и посочен източник на информацията.  Коментари под поста показват, че много потребители вярват на написаното и го подкрепят...

публикувано на 14.05.24 в 06:00

Геннoмодифициран червей или жива наночастица? Микроскопско видео всъщност показва зоопланктон

Нов страшен и неунищожим паразит са открили китайски генетици, според публикация в социалните мрежи. Авторът е качил във Фейсбук видео от ТикТок, на което от нещо като тръбичка изскачат две въртящи се сфери, подобни на зъбчати колела. "Какво прави това в нас?" – пита той. Според него съществото е генетично модифициран червей, който издава..

публикувано на 29.04.24 в 06:00
Туристи разглеждат пържени насекоми на щанд в Банкок, 18 октомври 2018 г.

Да, ядем насекоми от десетки години, вълненията са закъснели

След като в началото на миналата година Европейската комисия одобри пускането на пазара на два вида насекоми в храната -  "частично обезмаслен прах" от домашни щурци   и малък брашнен червей, вълна от дезинформация за насекомите в храните периодично се появява в традиционните и социалните медии. Това не са първите насекоми, разрешени за..

публикувано на 22.04.24 в 06:00

Казал ли е чешкият премиер, че еврото ще умори народа му от глад като в България?

Публикация с предполагаем цитат на чешкия премиер за приемането на еврото става все по-популярна във Facebook. "Чешкият премиер: Няма да приемаме  еврото, за да уморим народа си от глад. Не ни бъркайте с България".  Публикацията (виж скрийншота по-долу) е споделена близо 3000 пъти. Освен в тази Facebook публикация цитатът от..

публикувано на 15.04.24 в 06:00
Последен ден на

Наистина ли в Исландия отхвърлят културата на бързо хранене?

Публикувана наскоро и споделена над 1600 пъти публикация във Фейсбук внушава, че веригата заведения за бързо хранене "Макдоналдс" е била закрита в Исландия, тъй като исландците "отхвърлят културата за бързо хранене". В Исландия няма "Макдоналдс" от 31 октомври 2009 г., а последният продаден от веригата сандвич е в музея, се казва още в..

публикувано на 08.04.24 в 06:00
Столични студенти поднасят Гирлянда на славата пред Братската могила по случай 8 декември, София, 9 декември 1977 г.

Как снимки от чужбина илюстрират живота в НРБ

Групи във Фейсбук с десетки хиляди последователи активно подхранват носталгични настроения по социализма и припомнят на потребителите на социалната мрежа колко "хубав, евтин, уреден и спокоен" е бил животът в Народна република България. Обикновено за тази цел модераторите използват фотографии от миналото. Но снимки, които уж би трябвало да..

публикувано на 01.04.24 в 06:00

Не е вярно, че преди 70 г. в България е произведен първият антибиотик в света

В скорошна публикация, предизвикала стотици реакции във Фейсбук, се твърди, че преди 70 години в България е произведен първият антибиотик в света.  Твърдението вероятно идва от статия , споделяна хиляди пъти в социалната мрежа, която извежда следното заглавие: " Пеницилинът, първият антибиотик в света, за пръв път е произведен в България на..

публикувано на 28.03.24 в 06:00
Американска бойна машина на пехотата

Превозват ли се танкове през наша територия до Украйна?

От началото на войната в Украйна придвижването на военна техника на територията на България често поражда притеснени коментари и твърдения в онлайн пространството, свързани с опасенията от въвличането на България във военни действия. Преди година например присъствието на американски военни в София предизвика притеснения, че се разполагат сили на САЩ в..

публикувано на 25.03.24 в 06:00

Наистина ли в учебника по история за VI клас пише, че не е имало османско робство?

В споделена над 1500 пъти публикация в социалната мрежа Фейсбук от 1 февруари т.г. внушава, че в учебниците по история за VI клас се учи за "съжителство между християни и мюсюлмани", вместо за османско владичество или робство. "Според проект за нова програма по история за VI клас, публикувана от Министерството на образованието и науката, не може да се..

публикувано на 21.03.24 в 06:00

Текзит: Наистина ли Тексас е на ръба на отцепване от САЩ?

Тексас - размирното дете на САЩ, е отново в устата на желаещите разпада на "Империята на злото". През социалните мрежи преминаха множество публикации, които убеждават читателя, че моментът е настъпил - Щатът на самотната звезда да възвърне статута си на независима република и с това ще катурне къщата от карти на Съединените щати. Повод за..

публикувано на 18.03.24 в 06:00