Постове във Фейсбук и публикации в различни сайтове, споделяни и коментирани десетки пъти, твърдят, че у нас се продава "пластмасов ориз", който е опасен за здравето. Подобни информации са придружавани от снимки и видеа на ориз изглеждащ като пластмасов (виж тук и тук).
Десетки видеа, публикувани в интернет твърдят, че показват как в китайски и виетнамски фабрики създават неистински ориз. Според описанието работници влагат в машина полиетиленови пликове, които след обработка се превръщат в оризови зърна. Според информация във видеата фалшивите зърна се правят от картофено нишесте с неголям примес на пластмаса за белота и устойчива форма. Според авторите на твърдението най-сериозна опасност, която крие "пластмасовият ориз" е съдържанието на афлатоксини, които действително са много опасни за човешкото здраве. Токсинът, който се произвежда от плесени, е устойчив както на топлинна обработка, така и на различна киселинност на средата. Тези токсини са продукт на плесени и се срещат най-често в царевица, пшеница, ориз, подправки, сушени плодове и ядки. Подобно на други плесени, развитието на афлатоксините се благоприятства от влагата.
В част от публикациите е приложена снимка на фалшивия пластмасов ориз, който е опасен за здравето.
В публикациите в различни сайтове се посочват методи как да се различи фалшивият от истинския ориз.
Резултатът при проверка чрез обратно търсене на изображението на снимките показва, че снимката не е от 2023 г. Търсенето води до интернет сайт за онлайн пазаруване в Русия kaypu.com или:
Според сканирания QR код на етикета на пакета с ориз, за който се твърди че е пластмасов, стои продуктът с артикулен номер 4607046122350 и отговаря на "Рис шлифованный длиннозерный" – в превод "полиран дългозърнест ориз".
Позиция на БАБХ
В официална позиция до БНР от Българската агенция за безопасност на храните посочват, че досега към тях не е подаван сигнал за продажба в магазините на "фалшив пластмасов ориз". От Агенцията посочват още, че такъв не е откриван и при проверките на инспекторите (виж тук).
Информации за произвеждан в Азия пластмасов ориз се разпространяваха преди няколко години, след като властите в Нигерия съобщиха в края на 2016 г., че са задържали 2,5 тона ориз. Първоначално митническата служба на страната обяви, че оризът е пластмасов, но впоследствие оттегли твърденията си, след като здравният министър заяви, че няма доказателства за това. През тази година подобни твърдения в социалните медии се възобновиха, но за тях няма никакви реални факти. Опровержение на видеоклипове с такива твърдения наскоро направи France 24 (виж тук).
Твърдението, че в търговската мрежа в България се продава "пластмасов ориз", който е опасен за здравето е НЕВЯРНО. В БАБХ не е постъпвал до момента сигнал за "фалшив пластмасов ориз". При проверка на снимката, използвана в повечето от публикациите с подобни твърдения, става ясно, че тя не отговаря на подвеждащото съдържание. По-рано и чуждестранни медии са опровергавали твърденията за "пластмасов ориз".
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
Наскоро в онлайн пространството популярност придоби видео с "финансов съвет" на тема плащане с карта/кеш. Краткото видео е публикувано на Facebook страницата Pestelivo, има 20,2 хил. харесвания, над 5 хиляди споделяния и множество одобрителни коментари. Авторът на клипчето насърчава хората да плащат в брой вместо с карта с обяснението, че едни..
Стотици коментари в социалните мрежи предизвика публикация под заглавие "Глаголицата се завръща" . От подзаглавието на статията, посветена на онлайн инициатива, става ясно, че тя "предлага подмяна на пътните табели с имената на градовете, като се премахне латиницата" - идея, която намира отзвук и онлайн сред потребителите, които прави..
В публикация, която само за няколко часа стана изключително популярна, се твърди, че пепелянка е умряла в Хърватия, след като е ухапала пиян мъж. Невероятната история на хърватина събра хиляди споделяния за няколко дни . Твърдението се тиражира както в социалните мрежи, така и в сайтове с новинарска насоченост, както може да се види тук и тук..
В момента протича Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България . Кампанията цели да предостави на българите достоверна информация за етапите и сроковете от процеса по преминаване към единната европейска валута. Българи из цялата страна изразяват своите притеснения около процеса на превалутиране. В онлайн..
Сиви контейнери с връх от цветни пликчета, пълни с разнородни отпадъци, заобиколени на места от ненужни някому вещи и черни чували с още и още смет в и край тях. Така накратко може да бъдат описани хилядите снимки в социалните мрежи, които споделят потърпевши и съпричастни хора от столицата, където от повече от седмица два жилищни района..
В тиражирана информация се твърди, че емблематичният монумент от социализма на Бузлуджа ще стане луксозен хотел под шапката на Marriott. В публикациите се казва, че хотелът ще "приютява световни туристи, бизнесмени и любители на архитектурата в лъскави стаи с 360-градусова панорама към Балкана, модерен спа център, инфинити басейн, мемориална галерия..
Във видео, разпространявано в групи с религиозна тематика в социалните мрежи, се твърди, че банкнотата от 50 евро е доказателство, че благодарение на приемането на еврото в България ще дойде дяволът. Според създателя на видеото - банкнотата може да изобразява рогат демон или дявол, ако бъде сгъната по определен начин и доближена до огледало...
Бързоразпространяващи се кадри на животни от Съединените щати, заразени с бързоразпространяващ се вирус, заляха това лято социалните мрежи отвъд Океана. В края на август по темата се появиха и статии в превод на български език, заради които от екипа на "БНР - Проверка на факти" потърсихме коментар от експерт биолог и географ. За..
БНР получи сигнал за разпространяването на дезинформация срещу цифровото евро в религиозни сайтове и социални групи. Проверката ми показва, че видеа с фалшиви новини срещу бъдещата единна цифрова валута наистина се разпространяват в подобни канали. Едно такова видео на страницата "Вяра с Мисъл" в социалната мрежа "Фейсбук" има 29 хиляди..
Във видео, публикувано от Костадин Костадинов в официалния му профил във Фейсбук, лидерът на "Възраждане" твърди, че ако от 1 януари 2026 г. България влезе в еврозоната, българските народни представители няма да могат да гласуват бюджет, който преди това не е одобрен от Европейската централна банка. На разпространеното видео се вижда надпис, от..
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,
