Споделена няколко хиляди пъти само за седмица публикация във Фейсбук твърди, че в сравнение с редица европейски страни (включително и извън ЕС) България има най-високия данък добавена стойност върху хранителните продукти (виж скрийншота по-долу).

Проверка* показва, че основният ДДС в Малта е 18%, а върху храните ставката е нулева (с изключение на някои преработени храни и полуфабрикати).
В Люксембург основният ДДС е 17%, a за храните важи т.нар. супернамален данък добавена стойност от 3%.
Полша е с основен ДДС от 23%. За храните е в сила намален ДДС от 8% (кафе, чай, захар, подправки) и 5 на сто (месо, риба, млечни продукти, зеленчуци, плодове и др.).
В Северна Македония основният ДДС е 18%. Намаленият от 5% се отнася за храни, питейна вода и др.
Чехия e с основен ДДС от 21%. В момента има и намален ДДС от 12% за храните и някои други стоки и услуги.
Стандартният данък добавена стойност във Франция е 20%. За храните той е 10% и 5,5% в зависимост дали става въпрос за непосредствена консумация или не.
Основният ДДС в Германия е 19%. Ставката от 7% се прилага за хляб, мляко, месо и зеленчуци – с изключение на луксозни хранителни стоки.
ДДС в Белгия е 21%, а 6% е ставката за хранителни и нехранителни от първа необходимост.
В Швейцария основният ДДС е 8,1%, a 2,6% е за основни хранителни продукти.
В Черна гора ДДС е 21%, в сила е и намален ДДС от 7% за храни, но сервирани в ресторанти и кетъринг.
В Испания данъкът добавена стойност е 21%. За храните има намален ДДС (10%) и супернамален (4%). В първата категория с 10% ДДС влизат месо и риба, които не се смята за храни от първа необходимост. 4% е ДДС на хляб, мляко, плодове, зеленчуци.
Кипър e със стандартен ДДС от 19%. Досега за основните храни бе 0%, а от 1 октомври вече е 5% (виж тук).
В Турция стандартният ДДС е 20%. Намален ДДС, който обхваща някои храни като месо, мляко, млечни продукти, е 10%.
Основният ДДС в Португалия е 23%, има и намален ДДС за основни храни – 6%.
ДДС във Финландия е 25,5%. За хранителните продукти е намален на 14%.
В Румъния данъкът добавена стойност е 19%, за храни и безалкохолни е 9 на сто.
В Гърция ДДС е 24%, намален за определени храни – хляб, млечни продукти, риба, месо, плодове, зеленчуци – 13% (виж тук).
В Италия стандартният ДДС е 22%, супернамален е за основни храни – хляб, месо, зеленчуци, плодове - 4 на сто. Някои храни в заведения и за непосредствена консумация са с 10% ДДС.
В Словакия ДДС е 20%, а 10 на сто е намаленият за хляб, мляко, месо, риба и масло.
Основният ДДС в Австрия е 20%, има специален ДДС анекс (10%) за определени меса, зеленчуци, масло.
България – 20% стандартен ДДС, 20% върху храните (0% върху хляба).
В списъка прави впечатление, че присъствието на страни е произволно и някои държави от ЕС и региона липсват от него. Каква е ситуацията в някои от отсъстващите?
Унгария – 27% ДДС, 5% за свинско, птиче месо, риба и рибни продукти; 18% за изделия от пшеница, брашно и царевица, мляко и млечни продукти.
Дания – 25% ДДС, няма намалена ставка за храни.
Норвегия – 25% ДДС, който е намален за храни на 15%.
Албания – стандартен ДДС от 20%, няма намален за храните.
Ирландия – 23% стандартен ДДС, 0% за храни.
Хърватия – 25%ДДС, 5% за хляб, мляко и млечни продукти.
Словения – 22% ДДС, намален за храни и безалкохолни – 9,5%.
Швеция – 25% ДДС, намален на 12% за храни.
Естония – 22% ДДС, без намаление за храните
Литва – 21% ДДС, без намаление за храните.
Латвия – 21% ДДС, без намаление за храните.
Съдържанието на разпространявания във Фейсбук списък с ДДС на храните в различни европейски държави общо взето е ВЯРНО с някои разминавания, но така представени данните са ПОДВЕЖДАЩИ, тъй като липсват държави с по-висок ДДС от този в България, в които няма намален данък добавена стойност върху никакви хранителни продукти. Освен това в част от изброените в разпространявания списък страни намален ДДС се отнася не за всички храни, а само за ограничен списък или за такива от първа необходимост, чиято дефиниция също е различна в различните страни.
* Проверката е извършена на база официални източници и специализирани сайтове:
https://europa.eu/youreurope/business/taxation/vat/vat-rules-rates/index_bg.htm
https://www.belgium.be/fr/impots/tva/taux
https://cfr.gov.mt/en/faqs/pages/vat/vat-faqs.aspx
https://www.legifiscal.fr/actualites-fiscales/3700-taux-tva-alimentation-humaine.html
https://www.estv.admin.ch/estv/en/home/value-added-tax/vat-rates-switzerland.html
https://www.globalvatcompliance.com/
------------------
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
Наскоро в онлайн пространството популярност придоби видео с "финансов съвет" на тема плащане с карта/кеш. Краткото видео е публикувано на Facebook страницата Pestelivo, има 20,2 хил. харесвания, над 5 хиляди споделяния и множество одобрителни коментари. Авторът на клипчето насърчава хората да плащат в брой вместо с карта с обяснението, че едни..
Стотици коментари в социалните мрежи предизвика публикация под заглавие "Глаголицата се завръща" . От подзаглавието на статията, посветена на онлайн инициатива, става ясно, че тя "предлага подмяна на пътните табели с имената на градовете, като се премахне латиницата" - идея, която намира отзвук и онлайн сред потребителите, които прави..
В публикация, която само за няколко часа стана изключително популярна, се твърди, че пепелянка е умряла в Хърватия, след като е ухапала пиян мъж. Невероятната история на хърватина събра хиляди споделяния за няколко дни . Твърдението се тиражира както в социалните мрежи, така и в сайтове с новинарска насоченост, както може да се види тук и тук..
В момента протича Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България . Кампанията цели да предостави на българите достоверна информация за етапите и сроковете от процеса по преминаване към единната европейска валута. Българи из цялата страна изразяват своите притеснения около процеса на превалутиране. В онлайн..
Сиви контейнери с връх от цветни пликчета, пълни с разнородни отпадъци, заобиколени на места от ненужни някому вещи и черни чували с още и още смет в и край тях. Така накратко може да бъдат описани хилядите снимки в социалните мрежи, които споделят потърпевши и съпричастни хора от столицата, където от повече от седмица два жилищни района..
В тиражирана информация се твърди, че емблематичният монумент от социализма на Бузлуджа ще стане луксозен хотел под шапката на Marriott. В публикациите се казва, че хотелът ще "приютява световни туристи, бизнесмени и любители на архитектурата в лъскави стаи с 360-градусова панорама към Балкана, модерен спа център, инфинити басейн, мемориална галерия..
Във видео, разпространявано в групи с религиозна тематика в социалните мрежи, се твърди, че банкнотата от 50 евро е доказателство, че благодарение на приемането на еврото в България ще дойде дяволът. Според създателя на видеото - банкнотата може да изобразява рогат демон или дявол, ако бъде сгъната по определен начин и доближена до огледало...
Бързоразпространяващи се кадри на животни от Съединените щати, заразени с бързоразпространяващ се вирус, заляха това лято социалните мрежи отвъд Океана. В края на август по темата се появиха и статии в превод на български език, заради които от екипа на "БНР - Проверка на факти" потърсихме коментар от експерт биолог и географ. За..
БНР получи сигнал за разпространяването на дезинформация срещу цифровото евро в религиозни сайтове и социални групи. Проверката ми показва, че видеа с фалшиви новини срещу бъдещата единна цифрова валута наистина се разпространяват в подобни канали. Едно такова видео на страницата "Вяра с Мисъл" в социалната мрежа "Фейсбук" има 29 хиляди..
Във видео, публикувано от Костадин Костадинов в официалния му профил във Фейсбук, лидерът на "Възраждане" твърди, че ако от 1 януари 2026 г. България влезе в еврозоната, българските народни представители няма да могат да гласуват бюджет, който преди това не е одобрен от Европейската централна банка. На разпространеното видео се вижда надпис, от..
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,