Възможности и перспективи за развитие пред българската банкова система

Ι.Въведение. Българският банков сектор се развива бурно през последното десетилетие. В резултат на банковата приватизация и сделките по сливания и придобивания, някои от най-големите гръцки, италиански, френски и австрийски финансови групи присъстват в България. Чрез тяхното ноу-хау местните кредитни институции доближиха високите стандарти за бизнес, установени в развитите банкови системи.
В периода около приемането на България в ЕС, от кредитните централи през местните поделения, милиарди евро бяха насочени към малката ни икономика. Тези средства достигнаха до домакинствата и бизнеса под формата на банково финансиране. Кредитната експанзия спомогна за обновяването и разширяването на производствените мощности, но значителна част от средствата бяха насочени към слабо ефективния сектор на недвижимите имоти и свързаните с него. Не малка част от банковите заеми бяха изразходвани от домакинствата за закупуване на луксозни стоки и услуги (автомобили, електроника, обзавеждане, почивки в чужбина). Всичко това се трансформира в рекорден дефицит по текущата сметка, като минусът надхвърли 20% от БВП през 2007 и 2008-а година (виж Пешев 2010), а входящите капитали, които финансираха този прекомерен внос се трансформираха във висока външна задлъжнялост. С цел охлаждане на нажежения кредитен пазар, във втората половина на 2007-а година, БНБ повиши задължителните резерви от 8 на 12%. Само година по-късно, в разгара на световната финансова криза, тя предприе мерки за повишаване на ликвидността в системата. Оказа се също, че по-високата капиталова адекватност и ликвидност, наложени на българските банки спрямо западните им аналози е било далновидно решение. Резервите за абсорбиране на загуби са големи и до момента.
Малката отворена икономика, членството в ЕС, фактът, че над 80% от банковия капитал и активи са собственост на чуждестранни банкови групи, както и формираните дисбаланси правят системата уязвима на външни шокове, с които стопанската история на света е наситена през последните 4 години. Банковата система в страната трябва да е готова за предизвикателства от вътрешно и външно естество. От способността й да се адаптира към новите условия зависи ефективността и устойчивостта й.
ΙΙ. Перспективите. Няколко глобални и локални тенденции ще преоформят банковия сектор в страната през идните години. Първо, надигащата се международна вълна от регулации ще залее и България. Целта е, банките да станат по-надеждни, по-устойчиви и по-отговорни, както към клиентите, така и към обществото. Жертва ще е високата норма на печалба преди кризата, банките ще изгубят още от своята самостоятелност в решенията и като цяло секторът ще намали атрактивността си. Разбира се, с отливът, извън бизнеса ще останат рисковите и неефективните играчи. Второ, чисто локални особености, като ниската степен на проникване и чуждестранната собственост на капитала, която започна да намалява напоследък, също ще окажат силно влияние.
II.1. Българската банкова система е „обречена” да расте. По оценки на ЕК през 2010-та година в България оперират 278 269 малки и средни предприятия (МСП) или 99.7% от работещите компании в страната. Те формират 59.2% от добавената стойност (БДС) и в тях са заети 73.5% от работещите. Банковото кредитиране е основният източник на привлечени средства за МСП. Банките са кредитните специалисти, които имат нужния капацитет и квалификация да отсяват лошите от добрите рискове, т.е. да се справят с асиметричната информация (виж Мишкин 1997, Бъргър и Ъдъл 1995, Ейкърлоф 1970). Колкото по-малко е изкривяването на информацията на кредитните пазари, толкова по-ефективно се канализират средствата към кредитополучателите и толкова по-голямо е проникването на финансовите услуги.
При липса на сериозни политически сътресения, и при придържане към отговорна към бъдещите поколения фискална и парична политики, проникването на банковите услуги в страната ще се задълбочава и ще конвергира към средните за ЕС нива. Както е видно от графиката, зависимостта между кредитното проникване и доходите на населението е права. Каузалността обаче е двустранна и не може да се каже, че кредитното проникване е пререквизит за високи доходи, тъй като процесите текат и в двете посоки. Двустранната връзка е представена на примера на България в монографията на Професор Статев (2009).
Задълбочаването на банковите услуги ще е дълъг процес, гарниран с чести смени в средата. Например, само допреди няколко години, икономиката бе движена от местното потребление, а сега износът е нейният двигател. Освен това средства от централите в чужбина бяха водещият източник на финансиране за банките, докато основният стълб сега са депозитите на физическите лица.
II.2. Повече регулации и по-високи изисквания. Поради големия размер на банковите активи (спрямо БВП) и поради несъвършения банков пазар, в обозримо бъдеще бизнесът ще е под силен регулативен контрол, подобно на компаниите предлагащи комунални услуги (ВИК, ЕРП-та) и други опериращи в сектори с естествен монопол (виж Лолас и Херик 2010). Това е задаващата се световна тенденция, която лесно ще прехвърли родните граници.
Българската банкова система не е изолирана от неблагоприятно явление, каквото е преследването на добри краткосрочни резултати, с цената на влошено представяне в дълъг период. Мениджърските бонуси досега бяха обвързани с краткосрочните резултати. Това мотивираше търсенето на високи показатели за рентабилност, за сметка на риска. След като рисковете от краткосрочната политика по раздуване на кредита, увеличаване на ливъриджа и намаляване на „спящите пари” (ликвидността) се материализираха, сега навлиза течение за обвързване на бонусите с дългосрочни цели.
Освен по-високи капиталова адекватност и ликвидност, и обвързване на мениджърските бонуси с индикатори за дългосрочно и устойчиво развитие, новите глобални регулации, наложени от Базелския комитет по банков надзор (Базел III) включват и мерки по повишаване на прозрачността на управление на банките и разширяване на информацията, която те са длъжни да разкриват пред надзорните органи и обществеността. Тези мерки целят повишаване на доверието и връщане на надеждността и устойчивостта на картата на мениджърските цели и решения.
II.3. Чуждестранната собственост в капитала и в активите ще намалява. Банките с българска собственост си връщат пазарен дял. Това сочат данните на БНБ за първите три тримесечия на 2011-та година (основно ПИБ, КТБ, ЦКБ и ББР). През 1998-а година 25 процента от банковите активи са собственост на чужди компании, а през 2010-та година този процент е над 80. Външният опит показва, че някои от международните банкови групи ще се разделят с българските си поделения, принудени от ликвидни и финансови проблеми на банката майка. Купувачи често ще се оказват и местни лица (виж Чоугъл 2003 и Кунт и Хуйзинга 1998). Това от своя страна ще намали въздействието на външните промени върху системата. Според Неновски и Точков (2009), банките с българска собственост доближават ефективността на чуждестранните банки в страната през периода 2004-07 година. Тази тенденция е налице и днес.
III. Възможностите. Като истински въжеиграч, банките в страната имат задача да намерят баланса между задаващите се повече регулации, повече държава и дискреция в системата, по-малко ливъридж, по-ниски показатели за рентабилност и оптимизиране на използваните ресурси. Същевременно, сега е възможно най-доброто време за засаждане на зрънцата на един работещ, устойчив, благонадежден сектор.
Бързият кредитен ръст води до формирането на ценови мании и до насочването на капитали и предприемаческа енергия в грешни посоки (за справка- имотният балон, спукал се в края на 2008-а година и отчасти манията на БФБ с кулминация през 2007-а година). Ценовите балони имат вреден психологически ефект върху икономическите агенти, като чрез ефекта на богатство и ефекта на баланса (виж Коосака и Еня 2007), домакинствата, фирмите и банките губят своята рационалност, и се впускат в спекулативни начинания, преоформяйки икономиката около „горещите” сектори, а спукването им води до големи загуби за стопанството. В допълнение, отпуснатите заеми имат процикличен характер за икономиката, като при бум банките и кредитополучателите са изключително смели и обратно. Зависимостта между банковите кредити и икономическата активност е широко изследвана и е доказано, че тя е силна и положителна (виж Сьоренсен и колектив 2009, Фрьомел и Карагозова 2008, Камбакорта и Роси 2007, Галаза и колектив 2003/01, Христов и Михайлов 2002). Следващият бърз кредитен ръст трябва да бъде прихванат в зародиш и париран с общите усилия на правителството и ЦБ (данъци върху активите и такси върху транзакциите с тях, завишаване изискванията за капиталова адекватност, ликвидност, увеличаване на МЗР и провизиране са част от възможния инструментариум).
За по-устойчив банков сектор е необходимо по-силно навлизане на фиксираните лихви по отпуснатите кредити и по-подробно запознаване на кредитополучателите с рисковете. Погрешно е схващането, че клиентите, след като са подписали общите условия по заемния договор, реално са наясно с опасностите от повишението на лихвите. Прогнозирането на макроикономически величини, каквито са лихвите, е изключително сложна задача, която цели анализаторски отдели, работещи у нас и по света, не могат да решат напълно, а какво остава за клиентите. Основен проблем и за родните банки е диспропорцията между срочността на привлечения ресурс, който в общи линии е краткосрочен и дългосрочността на вземанията, т.е. на предоставения ресурс. В това се крие тяхната мотивация за плаващите лихви по заемните контракти. Лихвите са основен трансмисионен механизъм в икономиката – с високите лихви се увеличават лошите кредити, т.е. страдат и двете страни по кредитния договор.
Както е известно, природата принадлежи на бъдещите поколения, макар днешните да я унищожаваме, все едно светът свършва с нас. Банките могат да са активен участник в промяната на това статукво, толерирайки екологичните начинания и инвестициите в зелени технологии. Би било добре нормативно да им се вменят такива функции. „Зелена” Европа в е в основата на стратегията ЕВРОПА 2020.
IV. Изводи. Банковата система в страната има за цел да се подготви за следващия възходящ етап от развитието си, както и да остане жизнеспособна, въпреки постоянно менящата се и предизвикателна среда. Всички регулации трябва да имат само една цел, а именно банковият сектор да е необходимият, надежден партньор на бизнеса и домакинствата, а не носителят на системен риск, за което е обвиняван. Затова БНБ трябва да продължи да налага по-високи изисквания спрямо наложените на международно ниво.
Колкото и ограничена да е монетарната политика в условията на паричен съвет, централната банка има не малко лостове за провеждане на антициклична политика. БНБ доказа, че може да действа премерено и навреме, първо генерирайки буфери, а после, подпомагайки системата при нуждата от повече ликвидност и гъвкавост в условията на криза. Арсеналът й обаче не е достатъчен за пълното неутрализиране на икономическите дисбаланси, чиито съавтори са и кредитните институции. Другият ключов инструментариум е функция на правителството и парламента. Институциите трябва да повишат синхрона си в провежданите политики. Надзорът има нужния аналитичен капацитет (доказан тинк танк) за инициирането на промени, които не са функция само на паричната политика, а на фискалната и общоикономическа такава. Например, налагането на бариери (данъци и такси) върху големите горещи капиталови потоци (инвестиции в инструменти на паричния и капиталовия пазар основно) е вид антициклична мярка, непозната у нас досега, но в бъдеще, когато България отново започне да привлича огромни за мащаба й инвестиции, тя трябва да се използва без всякакъв свян. Това обаче не е в прерогативите на ЦБ.
Големите търговски банки, които са и голям риск за системата, трябва да са обект на засилен надзор и дискреция. Несъвършената конкурентна среда го изисква. Национализацията (частична или пълна) също е опция, особено когато банката е „голям риск” и е в разклатено финансово здраве („Роял Банк ъф Скотланд”, „Лойдс Банкинг Груп”, „Дексия Груп”, „Ситигруп”, „Алайд Айриш Банкс”, “Англо Айриш Банк”, „Хипо Риъл Истейт”, „Фортис”, „Ей Би Ен Амро” са малка част от примерите), разбира се, след като големите й кредитори се съгласят на разумен отбив от номиналното вземане.
V. Използвана литература:
1.   Статев С. (2009), „Финансово развитие и икономически растеж: Пътят на България 1991-2006 г.”,    УНСС- Издателство Стопанство;
2.   Христов К. и Михайлов М. (2002), „Кредитна активност на търговските банки и рационизиране на кредитния пазар в България”, БНБ Дискусионни материали;
3.   Akerlof G. (1970) "The Market for Lemons: Qualitative Uncertainty and the Market Mechanism", Quarterly Journal of Economics;
4.   Berger A. and Udell G. (1995) "Relationship Lending and Lines of Credit in Small Firm Finance", Journal of Business, Vol 68, Issue 3,p 351-382;
5.   Demirguc-Kunt, Asli & Huizinga, Harry (1998)„Determinants of Commercial Bank Interest margins and profitability-Some International Evidence”, The World Bank,;
6.   Frederic S. Mishkin, (1997) "The causes and propagation of financial instability : lessons for policy makers," Proceedings, Federal Reserve Bank of Kansas City, pages 55-96;
7.   Galaza, Allesandro & Gartner, Christine & Sousa, Jao (2001), "Modeling The Demand for Loans To The Private Sector in The Euro Area", Working Paper No. 55, ECB;
8.   Galaza, Allesandro & Manrique, Marga & Sousa, Jao (2003) "Aggregate Loans To The euro area private sector", ECB Working paper No.202;
9.   Karagyzova K., Froemmel M. (2008), "Bank Lending and Asset Prices: Evidence from Bulgaria", BNB Discussion papers;
10.   Kohsaka, Akira & Enya, Masahiro, (2007) "The Balance Sheet Effects and Macroeconomic Development in the Pacific Region," Asian Economic Papers, MIT Press, vol. 6(1), pages 101-129;
11.   Peshev, P. (2010), “Does Bulgaria face а currency devaluation? – a brief comparison between Bulgaria, Estonia, Latvia and Lithuania”, BTB research materials, http://bulltrend-bg.com/files/analyses/file_21_en.pdf;
12.   Sørensen C. K., Ibáñez D., Rossi C., (2009), "Modelling Loans To Non-Financial corporations in the euro area", ECB Working Paper Series;
13.   Tochkov, Kiril & Nenovsky, Nikolay (2009 ) „Efficiency of commercial banks in Bulgaia in the wake of EU accession”, International centre for economic research, Working Paper No.21/2009;
14.   Tschoegl, Adrian E. (2003),”Financial Crises and the Presence of Foreign Banks”, The Wharton School of the University of Pennsylvania;
15.   Wallace V. and Herrick A. (2010)."The Future of Banking Reappraising Core Capabilities after the Crisis", Booz & Co Research, http://www.booz.com/media/uploads/Future_of_Banking.pdf;
16.   Дефиниция и класификация на МСП според ЕК - http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/files/sme_definition/sme_user_guide_en.pdf;
17.   Факти за МСП за 2010 г. в България по данни на ЕК, (SBA Fact Sheet Bulgaria), http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/facts-figures-analysis/performance-review/pdf/2010_2011/bulgaria_en.pdf;
18.   EUROPE 2 0 2 0, A European strategy for smart, sustainable and inclusive growth, European Commission, Brussels, 3.3.2010, COM(2010) 2020;
19.   International regulatory framework for banks (Basel III)- http://www.bis.org/bcbs/basel3.htm;
Виж пълния текст тук!!!

Възможности и перспективи за развитие пред българската банкова система

SOFIX прекъсна печелившата си серия, но въпреки това скача с 8.6% през септември

Червено настроение за капиталовите пазари в последния търговски ден от месеца

"Софарма" АД е изкупила обратно още 97 705 собствени акции

SOFIX върна спечеленото преди обяд и завършва без изменение

Св. Св. Константин и Елена Холдинг АД-Варна свиква извънредно общо събрание на акционерите