Валутни войни

Днес в Москва идват „валутните войни”, тъй като започва срещата на Г-20 на която вероятно ще се дискутира експанзивната политика на Япония, която доведе до девалвация на йената.

Форумът на Г-20, който сложи огромна финансова спирачка на нестабилността на пазарите през 2009, отново е в центъра на вниманието след седмица в която Г-7 пробва и зрелищно се провали да успокои валутните пазари. Г-7 дълго време беше центъра на финансовата дипломация, но напрежението между Вашингтон и Токио нарасна заради опитите на министър-председателя Шинзо Абе да сложи край на 20-годишната дефлация. Във вторник Г-7 публикува съвместно изявление, в което отново потвърди ангажимента си валутните курсове да бъдат определяни от пазарните сили. Единните действия обаче бяха бързо подкопани от непубликувани брифинги, на които се е критикувала Япония.

Домакинът Русия заяви, че Г-20, която включва водещите нововъзникващи пазари и дава около 90% от световната икономика, ще подкрепи текста на Г-7, когато на свой ред публикува комюнике в събота, но допълни, че думите в него няма непременно да отговарят на тези от Г-7. Финансовият министър Антон Силуанов съобщи, че езика може да се различава от този на Г-7, но намеренията ще останат същите. При последната среща на Г-20 през ноември изказването съдържаше призив за въздържане от конкурентни девалвации на валутите, което беше пропуснато тази седмица от Г-7. Токио прие това като знак, че неговата политика е получила одобрение. На срещата на Г-20 битката придобива нови измерения и те вече не са Г-6 срещу Япония, а Г-7 срещу Г-13.

Маневрите с валутите са спомен от 80-те години на миналия век, когато Плаза и Лувър споразуменията търсеха начини за управление на първите прекомерни поскъпвания и след това поевтинявания на американския долар. Падането на комунизма обаче в Източна Европа и приемането от Китай на някаква негова си форма на капитализъм промени света. Нововъзникващите пазари, като основни износители и притежатели на резервни валути, сега настояват за по-голяма роля при управлението на световните финанси.

Висш представител на Г-20 сподели, че няма да има отделно изявление за валутите, а ще има вмъкнат пасаж за тях в основното комюнике, който обаче няма да повтаря Г-7 в частта, че няма да бъдат преследвани определени нива на валутните курсове. Това няма да бъде приемливо за Китай, който вече е втората по големина икономика в света и държи повечето от 3.3 трилионните си резерви в американски долари. Русия също ще защитава собствение си планове за предлагането, което ще усложни дебата за стриктни мерки срещу икономически растеж, както и ще забави поставената в Торонто през 2010 година цел за намаление наполовина на бюджетните дефицити в рамките на 3 години. В това направление най-голямата европейска икономика Германия и ЕЦБ настояват за нови ангажименти за ограничаване на заемите, което е в съотвествие с техните собствени мерки за излекуване на периферните икономики в еврозоната. САЩ, където Федералния резерв се ангажира да поддържа благоприятната монетарна полотика докато безработицата не спадне, ще са против. Русия, която има балансиран бюджет и ниски нива на дълга все още не е показала силата си в тези дебати.

Япония прие огромни рундове от фискална и монетарна експанция, чиито цели са повишение на инфлацията до 2%. След ноември йената се обезцени с около 20%, пораждайки рали на японските акции, с което правителството се надява да доведе и до растеж, тъй като ще окуражи спестителите да харчат, а компаниите да инвестират. При положение, че САЩ, Великобритания и еврозоната водят ултра-облекчителна монетална политика, някои износители от нововъзникващите пазари се опасяват от „валутни войни”, които могат да девалвират техните валутни резерви и да навредят на конкурентноспособнотта им. Не обаче всички са на това мнение. Управителят на централната банка в Мексико, Агустин Карстенс, заяви, че въпреки подкрепата му за ангажимента на Г-7 да остави валутните курсове да бъдат определяни от пазарите,  си остава важно и въздържането от прекалено силна риторика. Според него ако наистина настъпят валутни войни, това ще доведе до волатилност на пазарите, увеличение на премиите за риск и всички ще са губещи.

Руски официални лица вече отбелязаха, че Токио не е интервенирал на пазарите с цел поевтиняване на йената. Това означава, че Токио вероятно няма да бъде споменат като пречещ на пазарните сили. Преди да отпътува за Москва, председателя на ЯЦБ Масаки Ширакава защити монетарната експанзия, като отбеляза, че нейната цел е съживяването на икономиката, която спадна и през последното тримесечие и няма за цел обезценяването на йената. Ширакава изтъкна, че ръководената от него инстуция се стреми да постигне стабилност на японската икономика и ще продължи да го прави.

По материали на световни информационни източници

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД