Идеята ЕЦБ да въведе такси за съхраняване на капитали показва нейната слабост

Председателят на Европейската централна банка Марио Драги изненада пазарите и анализаторите миналата седмица с изказването си, че ЕЦБ е отворена към необичайни тактики за стимулиране като например идеята банките да бъдат принудени да повишат размера на кредитиране чрез въвеждането на такса за съхранението на капиталите им в сметките на централната банка.Това развитие на нещата по-скоро показва лимита на силите на ЕЦБ, отколкото безстрашието, с което централната банка решава проблемите, породени от икономическата криза в еврозоната.

Еврото веднага понижи стойността си спрямо американския долар след изявлението на Драги. Това може и да е била неговата цел, по-слабата валута би могла да помогне на страните от еврозоната да излязат от кризата благодарение на постъпленията от експорта. Но също така е възможно и Драги да е направил нещо необичайно за централен банкер, да бъде честен относно инструментите, които биха могли да бъдат използвани за отпушването на кредитния поток в региона.

Повечето от бизнесите в еврозоната са малки или средни предприятия, които допринасят за 60% от брутната добавена стойност и 60 до 80% от заетостта в ЕЦ през 2012-а г. През няколкото години, довели до световната финансова криза от 2008-а г., разходите за заемане при тези бизнеси се повишиха и паднаха драстично в сътоветствие с краткосрочния целеви лихвен процент на ЕЦБ, при малки несъответствия за различните страни.

В по-близкото минало контролът на ЕЦБ върху кредитната политика на периферните за еврозоната държави като Испания и Италия бе отслабнал. В тези страни разходите за заемане за малките и средните предприятия, които са изцяло зависими от банковото кредитиране, се увеличиха значително през последните няколко години, независимо от намаляването на лихвения процент. В същото време банковото кредитиране се е свило в цялата еврозона, тъй като финансовите институции намалиха ливъриджа и се отдръпнаха от рисковите инвестиции.

В опитите си да накара банките да започнат да отпускат повече кредити ЕЦБ разгледа свръхрезервите, възлизащи на 120 млрд. евро, които банките държат на съхранение по сметки в централната банка. В случай, че ЕЦБ въведе отрицателната лихва по депозитите, таксувайки по този начин банките за съхранението на парите им, те може би биха решили да ги дадат под формата на кредити.

Тази логика обаче е далеч от необорима. Вместо да раздадат парите под формата на заеми за бизнеса и физически лица, банките биха могли просто да ги преместят другаде, като например да ги вложат в правителствени облигации на Германия или други страни, възприемани като финансово стабилни. Това вероятно би помогнало на Германия като допълнително натисне надолу разходите й за кредитиране, но ще направи малко за отпушването на бизнес кредитите в еврозоната като цяло. Банките дори биха могли да опитат да покрият загубите си от негативния лихвен процент по депозитите, повишавайки лихвите по бизнес кредитите, постигайки обратен на желания от ЕЦБ ефект.