Банката за международни разплащания (BIS) предупреди, че само притежателите на облигации в САЩ могат да загубят повече от 1 трлн. долара, ако доходността на дълговите книжа продължи да нараства бързо. Поради това от BIS призоваха правителствата да сложат в ред своите финанси.
В своя годишен доклад, базираната в Базел Банка за международни разплащания порица фирмите и домакинствата, както и публичния сектор, че не правят добро като купуват дългови книжа, използвайки прекалено хлабавата (стимулираща) парична политика. Според BIS това в крайна сметка ще приключи с нови финансови напрежения и по-скоро ще отложи, отколкото да окуражи необходимите икономически корекции.
Банката за международни разплащани, която представлява обединение на централните банки, е една от малкото организации, която предвиди глобалната финансова криза, избухнала през есента на 2008-а година (след фалита на американската банка Lehman Brothers).
Оттогава насам доходността на държавните облигации падна рязко, тъй като инвеститорите гледаха на облигациите като традиционно убежище за техните инвестиции (бел.ред. Покупките на дългови книжа повишава техните цени и понижиха тяхната доходност/лихва). В същото време финансовите регулатори препоръчаха на банките да държат повече дългови книжа, а централните банки купуваха и продължават да купува облигации като начин за напомпване на пари в уязвимите икономики.
В своя годишен доклад BIS посочва, че повишение на доходността на американските дългови книжа с 3% ще предизвика загуби сред американските инвеститори в облигации, изключвайки Фед, за повече от 1 трлн. долара. Това би представлявало около 8% от БВП на САЩ (бел.ред. Рязкото повишение на доходността на дълговите книжа означава силен спад в техните цени).
Потенциалната загуба от правителствени книжа като процент от БВП е в рекордни нива за повечето силно развити икономики, като варира в диапазона между 15% до 35% за страни като Франция, Италия, Япония и Великобритания. Тъй като чуждите и местните банки ще бъдат сред тези, които ще се окажат със загуби, повишението на лихвите рискува да засегне стабилността на финансовата система, ако не се подходи внимателно, заявява BIS.
Банката за международни разплащани също така посочва, че централните банки не трябва да позволят страховете от трусове на финансовите пазари (на каквито сме свидетели през последните дни на търговия) да доведат до отлагане на времето за изтегляне на "евтините пари" (на паричните стимули) с които бяха напомпани пазарите по време на кризата.
Централните банки ще е необходимо да намерят баланса между рисковете от преждевременно изтегляне на паричните стимули и рисковете, свързани с отлагане на този необходими процес, се казва в доклада на BIS. Банката предупреждава, че колкото по-дълго време продължава настоящата стимулираща политика, толкова по-големи предизвикателства ще последват при изтеглянето на тези стимули.
Подновените разпродажби на акции на Дойче банк през последните 24 часа провокират солиден спад на европейските фондови борси през последния септемврийски ден на търговия. Напрежението около водещия немския кредитор се засили отново през вчерашната търговия на "Уолстрийт" след информации, че големи клиенти на банката в лицето на няколко хедж..
Неколцина клиенти на Дойче банк, сред които няколко големи и влиятелни хедж фондове, са започнали да изтеглят милиарди долари от банката на фона на опасенията за нейната стабилност и на техните експозиции в кредитната институция, съобщават източници, близки до клиенти на банката, цитирани от "Уолстрийт Джърнъл" и от агенция "Блумбърг". Редица..
Американските индекси се понижиха заради нарастващите опасения, че неволите на Дойче банк ще повлекат световния финансов сектор. Вчера той беше основният губещ на Уолстрийт с намаление от 1,5% след репортаж на "Блумбърг", показал, че някои от клиентите на Дойче банк са вече разтревожени. Във Великобритания FTSE 100 напредна с 1%. Начело..
Доходността по 10-годишните американски облигации падна с 2.4 базови пункта до 1.548%, докато тази по 2-годишните книжа слезе с 3.4 базови пункта до 0.722%. Rates Last Change Range UST 10 years 1.560 -0.012 1.541-1.600..
Американските индекси най-сетне отчетоха широки печалби, подпомогнати от споразумението за производството на ОПЕК. Стандард енд Пуърс скочи с 0.5% до 2171.37, като начело на растежа беше енергийният сектор, който нарасна с 4.3%. Европейските индекси нараснаха при по-добре представилия се банков сектор, който изглежда се успокои след..