Стрес тестовете на европейските банки не впечатляват

Инвеститорите не бяха впечатлени от стрес тестовете на европейските банки. Акциите в сектора спаднаха средно с 1,9% в деня след публикацията като на прицел бяха и банките, които покриха тестовете и тези, които не успяха. Това е защото чисти сметки при тестовете не означават непременно, че заемодателят има достатъчно капитал в средносрочен план.

Да вземем например "Райфайзен". Австрийската група беше приета за победител и една от малкото банки, чиито акции скочиха на 27-и ноември. Тестът показа 7,8% коефициент от базовия ред първи акции към активите след три години на стрес на счетоводните й баланси. На пръв поглед всичко изглежда здравословно.

Трябва да се има предвид обаче, че тук се използва по-малко стриктната временна версия на Базел 3 споразумението за капиталовите регулации, което постепенно изтрива слабия капитал като например отложените данъчни плащания по активи. Коефициентът на "Райфайзен" пада до малките 3,9%, ако се приложи по-стриктната пълна версия на Базел 3 при съвсем същия стрес тест.

При такова измерване, 34 от 123 тествани банки щяха да се провалят, вместо сегашните 25. Фокусът върху временните измервания, макар и позволени от европейските регулатори, е доста безразличен. Поне стрес тестовете и придружаващите ги прегледи на качеството на активите, които хармонизират калкулациите на лошите дългове, позволяват на пазара да види кой е по-малко силен при стриктната версия на Базел 3. Списъкът включва четири германски и девет италиански банки.

Още по-лошо е, че изследването има любопитна сляпа точка. Най-лошият сценарий приема рязко свиване на икономическото производство, но не приема, че еврозоната може да навлезе в дефлация. Това обаче сега си е напълно реална възможност. Ако цените започнат да падат във валутния блок, потребителите трудно ще намират причини да изплащат дълговете си и така загубите на банките спираловидно ще се увеличат.

След всичко казано инвеститорите не трябва да оставят банките да се успокояват след преминатите тестове. Вместо това акционерите трябва да използват по-голямо разкриване, с което да принуждават мениджмънта да увеличава капитала. Това важи и за банките, които преживяха приятни движения на акциите си и за тези, които наблюдаваха загуби.