Референдумът, или колко е нужна промяната на изборния процес

На 25 октомври, заедно с изборите за местна власт, суверенът ще бъде питан – дали да се въведе и дистанционно гласуване по електронен път. Референдумът, като израз на пряката демокрация, в България се използва рядко. Първият национален референдум е проведен през 1922 г., петият – ще бъде през 2015-а. Очевидно политическите партии у нас нямат нужда от пряката демокрация. Но, ние самите имаме нужда от участие, за да започнем да виждаме, че по този начин се променят практики и политики.

Този референдум ще бъде „референдум за референдумите“. Той ще определи дали в България ще има пряка демокрация през следващите години, каза политологът Георги Методиев:

Не бива да забравяме, ако референдумът бъде невалиден, това ще бъде вторият провален референдум, който се организира в новата история на България. Ще бъде много лесно за политиците в последствие да кажат,че гражданите не са дорасли за такава форма на пряка демокрация.

Друг е въпросът дали публичното мнение за референдумите в България е същото, както в западните демокрации, продължава политологът Стойчо Стойчев. – Друг е въпросът дали има нормативни или организационни условия за провеждането на такъв тип допитвания. Фактът, че парламентът остави високата бариера за признаване резултатите от референдума за валидни, говори че няма нагласа сред политиците да се вслушват в гласа на народа.

Ако дистанционно гласуване по електронен път бъде въведено, то ще ползва най-много нашите сънародници от чужбина, младите хора, хората с увреждане, както и тези, които много пътуват. Що се отнася до технологията за гласуването по интернет, пред завършване е „Български модел за електронен референдум“.

Проектът се осъществява с подкрепата на Българо-Швейцарската програма за сътрудничество. Един от авторите на проекта, Любомир Благоев, обясни,че с тази технология рязко се намалява възможността за манипулации. Що се отнася до тайната на вота, от екипа са въвели т.нар. „уникален анонимен идентификатор“.

Електронното гласуване е функция първо на обществото и второ на развитие на електронното управление и правителство, каза Николай Недялков – учредител на Асоциацията на софтуерните специалисти. – Имах удоволствието да разговарям с един от създателите на електронното гласуване. Той сподели, че при тях е било най-важно да се изгради доверие в хората да комуникират по електронен път с държавата.

Дали ще гласуваме с хартиена бюлетина или по електронен път, ние българите, се съмняваме, че с нашия вот е възможно да бъде злоупотребено. И това не е от днес. През 1895 г.великолепният фейлетонист Алеко Константинов е написал „Угасете свещите”. Той бил провокиран от основателя на Народната партия Константин Стоилов, два пъти министър-председател на България. Тъй като неговият противник Драган Цанков е имало опасност да спечели изборите, Стоилов изпраща телеграма до Бяла Слатина: „В краен случай угасете свещите и оправете урните”. В последните десетилетия сме свидетели на изборни фалшификации, контролиран и корпоративен вот, негативни предизборни кампании, неспазени обещания в програмите на партиите. Все по-нарастващото е убеждение на гражданите, че от техния вот не зависи нищо. Как тогава да повярваме, че имаме потенциал да вземаме важните решения за политическото си бъдеще заедно? Като общество, имаме задача – да установим модели на взаимодействие, на публично партньорство, на активно гражданско действие помежду си. Това няма да стане с прехвърляне на властта от една на друга идеологически обезличени и капсулирани политически партии. Това може да стане само чрез ангажирано гражданско участие. Дали ще позволим на тези процеси от периферни да станат централни за обществено-политическия живот у нас, е наш политически избор.