Забравил шутът ранга свой

„Темата на деня в 300 секунди” - понеделник, 28 декември

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В средата на миналия век по безпартийни сбирки и младежки вечеринки беше популярна една песен с текст, цитирам: „... забравил шутът ранга свой…”. Така, на първо четене, звучат и турболенциите в ДПС. Но само на първо.

Движението беше създадено от офицери на тогавашната ДС, за да се участва и политически устойчиво в преразпределението на направеното и натрупаното в бившата Народна република и да се завоюват непоклатими позиции в бъдещето на обикновената вече република. А тя излизаше на световната сцена в друга роля. Или поне така се мислеше, че ще има роля. За тези конретности бяха необходими и константни политически гаранции. Най-предвидимият електорат се оказаха българските турци, травмирани допълнително и от т.нар. Възродителен процес. И така - либерално по експозиция движение, начело с етнически турци, български граждани и досегашни информатори, или както и там да ги наречем, на специалните служби. Т.е. допълнителна възможност за личностен контрол. Създателите на групировка преизпълниха намеренията си и станаха незаобиколим икономически и политически субект в нестихващия преход. Дори в политическите скандали, имащи и определено манталитетен привкус, ДПС си оставаше фактор. И най-вече грижливо подготвяния лидер, който надскочи дори създателите си.

Днешните колизии там са опит на невзрачни наследници да се доберат до икономическите възможности и лостове на конгломерата. Беше им подхвърлено малко тютюн, малко гори, малко търговия и толкова. Нищо повече. Но ламтежът рути. Започна се с медийни ласки на срутилия лявото, кафета с подтекст в дясно и изпробване на търпението на политическата система с лансирането на невзрачности под името министри. Но когато с помощта на Турция, защото освен липса на такт трябва и удобен гръб, се започнаха опити за наместване под кранчето на евросубсидиите и то в инфраструктурата, преиграването стана опасно. Опасно за отците на проекта и естествено тъжно за слугинажа, който е добре да знае, че никой не обича провалените. Дори и южните приятели.

Та всички пренареждания, политическа риторика и оригиналничене накрая опират и до трите кита, на които се крепи днешна България - европари, неотчитани пари и прибирани пари. Другото са песни от средата на миналия век за пред вечеринките.