Руските банки не се нуждаят от намаление на лихвите

·  Анализаторите очакват от Руската централна банка да запази лихвите без промяна

·  Тези които са на обратното мнение се аргументират с покачването на цената на  петрола и поскъпването на рублата

·  Налице е по-голяма ликвидност от рубли отколкото банките се нуждаят

Преобладаващият консенсус сред анализаторите е, че Руската централна банка ще задържи лихвите си без промяна, когато проведе заседанието си на 18 март. Според Блумберг, само 6 от общо 41 запитани анализатори очакват днес намаление на лихвите с 50 базови пункта.

Проучване на руския сайт rbc.ru показва, че докато мнозинство  от 23 сред 31 анализатори не очаква намаление на лихвите, останалите осем предвиждат намаление с 25 или 50 базови пункта.

Експерти от Нордеа, които често пъти познават решенията на централната банка, считат че ще има намаление на лихвите с 50 базови пункта. В същото време експертите на Сбербанк и ВЕБ, двете най-големи руски банки, очакват намаление на лихвите с 25 базови пункта.

Ако се получи неочаквано намаление може да последва отслабване на сега надигащата се рубла.

По-дългосрочната доходност на правителствените облигации намалява след края на януари, което отразява очакванията за бъдещи намаления на лихвите (но също и по-силен петрол и по-скъпа рубла). Доходността по краткосрочните книжа обаче се изстреля нагоре, тъй като пазарите намалиха шансовете за редукция на лихвите в близък план.

Има няколко аргумента в полза на намаление на лихвите. Петролът сорт Брент скочи със 7,7% до 38.75 долара за барел (при затварянето на 16 март) след последното заседание на централната банка от 29 януари. В същото време и рублата поскъпна срещу долара и го свали от 75.1 до 71.0.

Инфлацията измерена през индекса на потребителските цени слезе от 1% на месечна база през януари до по-умерените 0,6% през февруари. На годишна база индекса е 8,1% през февруари, което подсказва за положителни лихви от около 3%.

Проблемът е, че централната банка остава (и с право) неспокойна за инфлацията. В редовния си икономически преглед на 3 март, аналитичния отдел на банката звучеше определено агресивен.

Първо, експертите на банката обявиха, че сезонно балансираните нива на инфлация са почти два пъти по-големи от официалната статистика (0,6% на месечна база срещу 0,3%). Второ, инфлационните очаквания остават високи въпреки лекия им спад през февруари. Извършено от централната банка проучване на общественото мнение показва, че домакинствата очакват цените да нараснат с 9% през следващата една година. Накрая, тенденциите на инфлацията (изключвайки краткосрочните колебания) бяха 10,7% през януари и задминаха действителната годишна инфлация през месеца, която беше 9,8%.

Седмичната инфлация остана неприятно волатилна в началото на март- След спад от 0,1% през последната седмица на февруари, тя се върна на 0,2% в седмицата завършила на 9 март и след това отново падна с 0,1% през седмицата до 14 март.

Друга причина за не промяна на лихвите беше изречена в аналитичния доклад на централната банка. Тя беше припоззната и от анализаторите в допитването на Блумберг. Ликвидните условия в банковия сектор на Русия са се облекчили значително през последните 12 месеца. Руската централна банка е спраля да бъде нетен кредитор на банковия сектор и е станала заемател. Търговските банки сега имат повече средства депозирани в централната банка отколкото са заели от нея.

На практика налице е по-голяма ликвидност от рубли отколкото банките се нуждаят.

Аналитичният екип на централната банка го нарича „структурна промяна от ликвиден дефицит към ликвиден излишък”. Това означава много по-облекчени монетарни условия, дори и без намаления на лихвите, изтъква доклада на централната банка.

Тази предостатъчна ликвидност вероятно ще продължи да циркулира около банковата система. „Структурната промяна” трябва да означава, че централната банка е доволна от сегашната ситуация на излишна ликвидност.

Централната банка ще продължи да финансира бюджетните дефицити с ново напечатани рубли. На хартия, министерството на финансите получава рублите срещу намаление на Резервния фонд. На практика, централната банка емитира рубли и задържа валутните резерви.

Тези рубли се озовават като депозити при руските банки, които заместват по-скъпото финансиране от централната банка. Ликвидността в банковия сектор ще продължи да нараства.

Теоретично, това трябва да пришпори банките да заемат повече (дори при непроменени лихви), вместо да ги съблазнява да търсят лесна възвръщаемост от валутния пазар. Тази стена от пари ще увеличи инфлацията, което прави по-трудна възможността за централната банка да намалява лихвите тази година.

Бул Тренд Трейдър




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стагнация на потребителските разходи в САЩ през август

След четири поредни месеца на растеж, през август потребителските разходи в САЩ останаха без промяна спрямо юли, което е сигнал за известна предпазливост сред американските домакинства на фона на все още слабия растеж на водещата световна икономика. Личните доходи в САЩ, включващи доходи от заплата и от други източници, нараснаха очаквано..

публикувано на 30.09.16 в 15:59

По-добро от очакваното представяне на британската икономика в месеците преди Brexit

Икономиката на Великобритания се представи изненадващо добре преди референдума на 23-ти юни за бъдещето на страната във или извън ЕС, нараствайки през второто тримесечие с по-солидно от предишните оценки темпо и спрямо това в началото на годината, показва окончателна оценка на британската статистика ONS. Брутният вътрешен продукт на..

публикувано на 30.09.16 в 13:55

Спад на безработицата в България до близо 7-годишно дъно при нейна стабилизация в целия ЕС

Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз стабилизира през август за четвърти пореден месец в 7-годишно дъно от 8,6%, като в същото време безработицата в България отбеляза понижение до 7,7%, достигайки най-ниско ниво от октомври 2009-а година, показват последните данни на Евростат. Безработицата в ЕС остана през август на..

публикувано на 30.09.16 в 13:05

Ускоряване на инфлацията в еврозоната през септември до близо двугодишен връх от 0,4 на сто

Инфлацията в еврозоната се ускори през септември до най-високо ниво от близо две години насам, но все още остава далеч под целевото ниво на Европейската централна банка, показват предварителни данни на Евростат. Индексът на потребителски цени (CPI) в 19-те страни-членки на единния валутен блок се повиши очаквано през септември с 0,4% на..

публикувано на 30.09.16 в 12:27

Поредно понижение на производствените цени в България през август

Производствените цени в България се понижават през август спрямо месец по-рано и бележат пореден спад на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) намалява с 0,3% спрямо юли, когато се понижиха с 0,2 на сто. Понижение на цените се наблюдава в добивната..

публикувано на 30.09.16 в 12:10