ЕС и Анкара създадоха нова ниша в икономиката – търговия с мигранти, България е в схемата

Пазарлъкът приключи в петък, преди четири дни. Брюксел и Анкара се договориха да започне търговията с мигранти. България, като страна-членка на ЕС, е в схемата. Наблюдатели определиха този пазарлък като циничен. Вероятно не са далеч от истината. Но едно е сигурно, след 18 март Европейският съюз не е същият.

Каква е договорката между председателя на Европейския съвет Доналд Туск и турския премиер Ахмет Давутоглу? На първо място, считано от вчера, Гърция вече може да връща нелегалните мигранти, пристигащи на нейните острови, обратно в Турция. За всеки един от тях ЕС ще приема от Турция по един легален бежанец, като максималният брой ще е 72 хиляди, които ще бъдат разпределяни в страните-членки. Вторият елемент от споразумението е ЕС да изплати 3 милиарда евро на Турция, формално за обслужване на мигрантите, настанени в лагери на турска територия. Когато тези пари свършат, ЕС се ангажира до края на 2018 година да подготви изплащането на още 3 милиарда евро. На трето място, през април се отваря глава 33 по преговорния процес, отнасяща се до бюджета, за приемане на Турция в ЕС, а до края на юни турските граждани ще могат да пътуват без визи в ЕС.

Анкара много добре знае, че със сегашната си вътрешна политика се отдалечава все повече от критериите за членство в ЕС. Отварянето на преговорна глава след преодоляване на френското вето, нищо не значи. Анкара също много добре знае, че за да отпаднат визите, трябва да покрие още 35 критерия, а за това е необходимо много време и добра воля. Връщането на нелегалните мигранти от гръцките острови в Турция пък не е проблем. С едно тескере издадено за часове, всеки нелегален може да стане легален мигрант и изпратен официално в ЕС.

И така, основното се оказаха парите. Анкара постигна своето, получава 6 милиарда евро от европейския данъкоплатец срещу 2,7 милиона бежанци, настанени в лагери на турска територия. Но Брюксел не трябва да се заблуждава, че плащането се изчерпва със шестте милиарда. Тези лагери вече са се превърнали в „средство за производство“. Произвежданата от тях „стока“ – разбирай заплаха, че мигрантите могат да бъдат пуснати към Западна Европа – ще трябва все пак да бъде пласирана и в бъдеще.

На втория рунд в Брюксел за пазарлъка с Турция, България беше представена от премиера Бойко Борисов. След първия рунд, които се проведе на 7 март, Борисов изпрати писмо до Брюксел, в което се настояваше да се връщат в Турция нелегалните мигранти не само от гръцките острови, но и от границата на България с Турция. Това искане на практика не залегна в споразумението, но Борисов не се ядоса и не наложи вето. За успокоение, беше договорено Анкара да не допуска отварянето на нови миграционни маршрути към България. След като Туск и Давутоглу си стиснаха ръцете, българският премиер излезе от срещата, без да прави изявления пред журналистите.

Засега паричният принос на София в „търговията“ с мигранти е скромен на фона на милиардите евро. Става въпрос за 5,9 милиона евро. Но прогнозите са тази сума да се утрои през следващите година-две. Също по квотния принцип за релокация, България ще приеме 1200 бежанци, от договорените 72 хиляди. Колкото до обещанието Турция да не допуска мигранти към границата с България, София потвърди, че армията и гранична полиция остават там, защото както самият Бойко Борисов каза, процесите по границата са неконтролируеми.

След 18 март 2016 година Европейският съюз стана по-крехък и уязвим. Отказа се от свои ценности градени с години. Брюксел беше морален пътеводител но днес търгува в храма, включително и с тези, които потъпкват елементарни човешки права в своята страна.