Бразилските банки не се поддадоха на рецесията

Изглежда като лоша шега: най-бързият човек в света промотира банка от най-бързо свиващата се голяма икономика в света. И все пак употребата на имиджа на Юсейн Болт върху постери на Банко Орихинал, петгодишна бразилска банка, е в известен смисъл на място. През 2015 г. Орихинал напредваше в един клип с Болт: печалбите се увеличиха с 50% в сравнение с предходната година, до 111 милиона реала (30 милиона долара). Отпуснатите заеми нараснаха с 2/3 до 4,25 милиарда реала дори при свиване на бразилската икономика с 3,8%.

Нарастването със скоростта на светлината на заемите на Орихинал се набива на очи. Търсенето на кредити намаля, тъй като най-голямата рецесия след 30-те години на миналия век лиши бразилския бизнес от клиенти, а работниците от доходи и още по-лошо - от работни места. При нарастването на лошите заеми банките обмислят много повече преди да отпуснат заеми. След десетилетие на експанзия оставащите задължения по кредити едва нараснаха през миналата година, а в реални измерения (балансирани с инфлацията) дори спаднаха.

Погледнете обаче резултатите на бразилските банки и повечето, по подобие на Орихинал, се представиха добре засега по време на кризата. От 180 наблюдавани институции от Централната банка, само 25 и то повечето малки, отчетоха загуби през 2015 г. В годината до септември банковият сектор като цяло (изключвайки държавните банки за развитиие) е отчел чисти печалби в размер на 85 милиарда реала, което е ръст спрямо 66 милиарда реала през 2014 г. Възвръщаемостта върху капитала е била средно 15%, което е спад от над 20% в десетилетието след 2000-ната година, когато Бразилия просперираше благодарение на бума на суровините, но е по-добра спрямо предходните няколко години.

Това изглежда лети срещу финансовата аеродинамика, точно както високата фигура на Болт (очевидно прекалено висок за спринтьор) противоречи на физиката на пистите. Част от обяснението е, че по-ниските обеми на заемите бяха компенсирани от по-високите разлики в лихвите (разликата между лихвата, която банките плащат по депозитите и лихвата, която начисляват върху кредитите). Тази разлика скочи, тъй като Централната банка повиши основния си лихвен процент със 7% след 2013 г. до 14,25% в опит да ограничи инфлацията, която в момента е около 10%. Средната цена на кредитите достигна връх от 32% годишна лихва през октомври. Докато банките в богатите държави се оплакват от отрицателни лихви, техните бразилски колеги се радват на истинска възвръщаемост от около 5% от правителствените облигации, които съставляват около ¼ от техните активи според Жозе Перез Горозпе от рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс".

Бразилските банкери обаче бяха и разумни, освет късметлии. Индустрията извлече правилните уроци от кризата през 1995-98 година. Тогава лошите заеми от фалиращи институции, повечето държавни, бяха заделени в държавна банка по лошите кредити, а добрите кредити бяха продадени на по-силни конкуренти от частния сектор. Изчистената система, която се появи, беше по-концентрирана. Днес петте най-големи банки акумулират 3/4 от всички кредити. Системата е също по-консервативна, отчасти защото банките трябва да заделят по-големи провизии за забавящите се заеми (понастоящем 180% от тяхната стойност). Когато финансовата криза порази света, само един голям заемодател, Унибанко, изпита проблеми и търгуваше загуби (по-късно той се обедини с конкурента Итау и това създаде най-голямата банка в Латинска Америка по пазарна капитализация).

След последиците от тази криза лявото правителство в Бразилия задържа субсидирания кредит да тече през двата гиганта, Банко де Бразил и Каиха Економика Федерал, както и през националната банка за развитие BNDES. Вместо да се съревновават за цената, съперниците в частния сектор се съсредоточиха върху качеството на собствените си активи. Когато заемите за леки автомобили започнаха да растат през 2011 г., което загатваше за предстоящи проблеми, те се насочиха към по-ниско рискови заематели и по-сигурни активи, като например ипотеки (почти всички върху нови жилища при съотношение заеми срещу стойност от под 60%) и заеми върху заплати (които се обслужват директно от възнагражденията, основно от несъкращаеми служители от държавния сектор). За да запази печалбите, частният сектор остави дела на държавните банки без промяна, който спадна от 2/3 през 2008 г. до само 45% през миналата година.

Междувременно банките поставят по-голям акцент върху по-малко волатилните базирани на такси услуги, като например застраховките и кредитните карти. Голям брой мерки доброволни уволнения до споделяне на банкомати помогнаха да не се допусне увеличение на разходите. Големи инвестиции в технологиите, 22 милиарда реала само през 2014 г. преместиха повече от половината транзакции към онлайн пространството. Това намали зависимостта на банките от свързаните с разходи клонове, които по закон се изисква да наемат поне две въоръжени лица за охрана. Миналата година секторът изхарчи 9 милиарда реала само за физическа охрана. Банко Орихинал избяга напълно от това и се съсредоточи единствено към дигитални услуги.

Според наблюдатели, относителната предпазливост и доброто ръководство ще помогне на Бразилия да избегне банкова криза каквато преживяват други икономики (като Испания или Гърция). По-малко от 10 от малките институции се свиха и то основно заради измами. Около 70% от заемите са финансирани от депозити. Вероятността да пропаднат е много малка. Високата инфлация прави складирането на пари в къщи скъпо удоволствие за бразилските спестители, които също така не могат лесно да инвестират в чужбина. Капиталовият буфер на системата, около 15,8% от рисковите активи, е доста над задължителните от регулатора 11%.

Повечето банки от частния сектор са на път да отговорят на по-стриктните капиталови стандарти на „Базел 3”, които влизат в пълно действие от 2019 година. Държавните обаче ще имат повече затруднения. Те генерират половината от постъпленията на Итау и Брадеско от сравними рискови активи, тъй като те таксуват с по-малки лихви. Също така те започнаха да ограничават кредитите. Въпреки всичко, Джи Пи Морган е на мнение, че Банко де Бразил, Кайха и BNDES ще се нуждаят от събиране на 56 милиарда реала или около 0,9% от БВП като допълнителен капитал.

При бюджетен дефицит от 10,7% от БВП правителството не може да си позволи да рекапитализира държавните банки. Това прави последните коментари на Дилма Русеф относно пускането на повече субсидирани кредити от BNDES още по-тревожни. Идеята се харесва на нейните леви привърженици, от чиято подкрепа тя се нуждае, за да се предпази от наближаващия импийчмънт от Конгреса. Повечето икономисти са на мнение, че подпомаганите от държавата заеми просто пречат на частните инвестиции и принуждават лихвите да бъдат много по-високи, отколкото е нужно, тъй като основният лихвен процент засяга само несубсидирания кредит, който сега е само половината от общия кредит.

Поне Кайха и Банко де Бразил предприемат (предпазливи) мерки за запазване на капитала. През март Банко де Бразил реши да върне на акционерите само 25% от печалбите вместо обичайните 40%. На 24 март Кайха повиши лихвения процент, който таксува върху ипотеките. Има слухове, че банката обмисля да се раздели със застрахователния бизнес.

Прогнозите са печалбите да спаднат през тази година. Натали Корфийлд от Джи Пи Морган предупреждава, че БВП най-вероятно ще се свие с още 4% през 2016 г. и забавящите се заеми ще отнемат повече от обичайните 11-17 месеца да достигнат връх, което ще изисква по-скъпи провизии за по-дълъг период от време. С изключение на Брадеско, чието предстоящо придобиване от бразилския клон на HSBC настъпва, разликите в лихвите ще останат в най-добрия случай нулеви. Дори и най-добре управляваните бразилски банки не могат да пренебрегват цяла вечност законите на финансите.

Бул Тренд Трейдър