Реалистичен подход след Брексит

Борис Джонсън не е отговорен за преговорие Великобритания да напусне ЕС. И все пак новия министър на външните работи на Великобритания каза едно от най-полезните неща по темата досега. „Би било географски, физически, културно, емоционално и исторически невъзможно Великобритания да напусне Европа“. Изказването е от 14 юли и продължава, че „Това не е нашата съдба. Това не е нашето бъдеще“.

Достатъчно лесно е да се мисли за нещата, които Англия ще иска да задържи след напускането на съюза. Достъп до преференциални търговски условия например. Или платформа на която да бъде чувана по глобални въпроси. Повечето англичани могат да се съгласят с тези неща. Ако обаче Джонсън е прав и Великобритания и Европа, което в общи линии означава на практика ЕС, са свързани, то тогава един от начините на мислене по отношение  на това е като се замислим над противоположното.

С други думи: от какво точно иска Великобритания да се откаже?

Този мисловен експеримент не дава лесни отговори. Определено Великобритания не иска да се откаже от влиянието на Европа върху нейната култура. Британската икономика се осланя на продажбата на напреднали услуги към другите държави като например финанси, маркетинг, законодателство, архитектура и дизайн. Всичко което прави Англия по-малко европейска постепенно ще отслаби икономическата сила на нацията и способността й да изнася услуги, които другите държави искат да купуват.

А какво да кажем за миграцията? Това е нещо от което мнозина английски избиратели искат по-малко. Напускането обаче на ЕС няма да върне една мирна малка Англия в която почти всеки, неговите родители и прародители са били родени на острова. Страната е вече прекалено европейска за това. Според калкулации през 2009 година около 20% от жителите на Англия и Уелс са или родени в чужбина или техните родители са родени в чужбина. Тази пропорция е почти индентична с Германия, Холандия и Швеция. Франция вероятно също не изостава.

Напускайки съюза, британците може би ще получат по-голям контрол върху броя на новите легални жители от Румъния и другите по-бедни страни членки на ЕС. В замяна, ще се загуби мястото на европейската маса, когато региона се опитва да намери решение с по-големите трудности свързани с хората в глобалния свят.

Има и трето нещо от което може би британците искат да се откажат. Бюрокрацията на Брюксел. Членството в Европа поставя правила и ЕС има бюджет, който прехвърля пари към по-бедните държави. Мнозина британски евроскептици искат да се въздържат от тази манифестация на европеизма.

Печалбите от напускането обаче биха били много малки. Голямата бюрокрация е неизбежна в съвремените общества, а многообразието в ЕС повече дава отколкото отнема на Великобритания. За да се прави безнес с Европа, Великобритания ще трябва копира така или иначе по-голяма част от нейните правила. Що се отнася до субсидиите, дори и в крайна сметка да не помогнат на Великобритания създавайки мир и просперитет на континента, те са прекалено малки, за да променят английския начин на живот.

Щом като в крайна сметка европейската култура, миграция и бюрокрация не са чак толкова лошо нещо, то Великобритания има проблем. Тя избра да замени статуквото за идеал, който не съществува. В името на освобождаването от неща срещу които Великобритания няма нищо против. Шзказването на Джонсън, че напускането на Европа е немислимо не е толкова противоречиво. Това което наистина британците искат е всъщност това което вече имат.