Когато няма пари за наука

публикувано на 21.11.16 в 12:45

Снимка: БГНЕС

„Темата на деня в 300 секунди” - понеделник, 21 ноември

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Основното свойство на един бюджет е всички да са недоволни от него. Някои го казват с половин уста, защото може да получат неудобни въпроси, други по-шумно. Сред вторите са и близо 10-те хиляди работещи в системата на Българската академия на науките. Която впрочем е щастлив наследник като понятие донякъде и като имоти и активи, дошли като дарения, всецяло на додеветосептемврийската БАНИ. Но да продължим за парите.

Полуофициално, защото под името автономност не всичко е официално, парите за БАН са около 100 млн. лв. годишно. Млад научен работник там получава под средната за страната. И затова бяга или в повече случаи работи и на други места. У нас поне институти и университети дала властта. Но стои момчето, защото ако го харесат академичните старци, той ще крачне сред себеизбраните и най-скъпо платени пенсионери у нас.
Пояснявам. С Постановление № 203 от 2008 година правителството на Станишев даде на академиците още по една депутатска заплата. Месечно и пожизнено. Колкото на едно средно село пенсиите. На член-кореспондентите по 1/3. Това прави общо над 3 млн. лева. Събрани от данъците ни пари. Но не за жалените от началниците си млади учени.
Академиците и член-кореспондентите се избират помежду си.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!