За едно себеуважение

Снимка: БГНЕС
Германия, Холандия и Дания, които най-малко могат да бъдат заподозрени в дефицит на либерализъм, не позволиха на чужди министри да агитират на тяхна територия. Това, че чуждите сановници и техния повелител търсеха скандала за вътрешна употреба, е друга отсянка. Имаше и медийно попрекаляване с наземен транспорт, добавени емоции и търсене на жалостивост, близка до ориенталската душевност. Но може би най-толерантните страни на континента показаха, че между широта на възприятията и държавност има граница. И тя се нарича себеуважение.
У нас чужд дипломат грее из предизборен клип на новоакуширана отвъд партийна формация. След няколко дена, след като се сезираме и самосезираме един друг, изпротестирахме т.е. не правим нищо. Дипломатът си дипломатства. А като не правиш нищо, окуражаваш. После се появи и агитация със субтитри не на конституционно утвърдения език. Отчетохме голям успех, че сме ги свалили. То оставаше и друго.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!