Казусът с името на Македония: Място за оптимизъм сега има, но не и за еуфория, смята Мартин Минков

Премиерите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев заявиха след съвместен тричасов разговор в Давос, че е назрял моментът да се намери решение на спора за името на Македония. Международният посредник в спора Матю Нимиц направи последователни визити в Атина и Скопие, за да проведе разговори с политическите елити на двете държави. Всичко това оставя впечатление за нова динамика в преговорите.

Процесът се динамизира чувствително и личното ми убеждение е, че при продължаващия повече от четвърт век спор сега наистина е моментът, в който се създават практически условия за излизане от задънената улица, казва дългогодишният кореспондент на БНР в Скопие Мартин Минков. Още повече, че за мнозина, включително в ЕС и в НАТО, спорът не е лесноразбираем. Ние тук имаме своята балканска чувствителност, познаваме си историята и за нас това състояние е по-понятно. Но идва момент, в който се вижда, че нещата не могат да продължават така. От тази гледна точка – да, място за оптимизъм сега има, но не и за еуфория.

Пред Радио България Мартин Минков определи като оптимистична и времевата рамка от няколко седмици до няколко месеца, която Матю Нимиц посочи.

Към казаното вчера в Скопие от Матю Нимиц аз бих добавил и едно интересно за мен интервю, дадено от шефа на гръцката дипломация Никос Кодзиас пред Ройтерс, в което той се ангажира категорично, че е възможно решение до юни. И на въпрос какво би станало, ако не се стигне до това решение, отговорът му е: „Ще се стигне!“. Най-вероятно има нагласа и в двете правителства – и в Атина, и в Скопие, да се отиде на компромисен и за двете страни вариант в установяването на ново официално съставно име, което да замени доста унизителната абревиатура FYROM (The former Yugoslav Republic of Macedonia). Но с това процесът няма да завърши. Следва по-трудната част – регламентирането на отношенията, тълкуванията как ще се прилага името, ще води ли то до промяна в конституцията на Република Македония, ще се дадат ли необходимите гаранции за отказ от всякакъв иредентизъм? Защото именно това за Гърция е ключов проблем – отказ от политиката на иредентизъм, която, според Атина, Скопие следва, особено при управлението на предишното си правителство на Груевски и ВМРО-ДПМНЕ. Македония от своя страна даде ясно да се разбере, че в по никакъв начин не може да се съгласи на каквито и да било преговори, засягащи идентичността на народа в Република Македония.

Мартин Минков обяснява, че Македония е заинтересована да излезе от състоянието си на международна изолация и да отвори своята евроатлантическа перспектива.

И първата важна крачка, която тя направи, беше постигането на договор с България. От тази гледна точка смятам, че ние, като партньори с Република Македония, дадохме добър пример как на базата на взаимния компромис може да се направи крачка напред. Надявам се примерът на България и Македония да е заразителен. Що се отнася до позицията на Гърция, ще си позволя да цитирам един многоуважаван и прагматичен политик – кмета на Солун Янис Бутарис, който казва: “Какво правим ние? Ние не можем да продължим да наричаме тези хора скопяни, цигани и т. н. Ние се компрометираме и излагаме пред нашите партньори, губим икономически, губим и политическата си тежест“. Така че, идва време за повече прагматизъм и аз мисля, че от това ще спечели целият регион. А България, като приятелска страна и с Република Македония, и с Република Гърция, е заинтересована от приключване на този дълголетен спор.

Ще може ли България да се поздрави с успешно европредседателство по отношение приоритета Балкани, ако се стигне до решение на спора?

Със сигурност, като трябва да си даваме ясна сметка, че извеждането на европерспективата на Западните Балкани като приоритет от наша страна е най-логичното нещо. Но това не означава автоматизъм в приема. Всяка една от отделните страни, като се започне от непосредствените ни съседи – Македония и Сърбия, мине се през Албания, Босна и Херцеговина, Косово – трябва да извърви собствения си път. Но трябва да имат своеобразна пътна карта и да знаят, че вървейки по този път, рано или късно ще бъдат част от европейското семейство. А това, както знаем, отнема между 7 и 10 години. Решаването на спора за името на Македония обаче е от ключово значение. Защото след него остава още един голям проблем на Балканите – този за дефинирането на отношенията и границите между Република Сърбия и Република Косово. При наличие на една перспектива за повече стабилност чрез членство в НАТО и перспектива за присъединяване към ЕС обстановката ще бъде далеч по-спокойна и ще изключва по-нататъшни, не дай Боже, действия, водещи до употреба на сила.