В родопските села около Смолян пишат на политиците слаб 2

Родопа планина е уникалната част на България. Тя винаги е била пример за мирно съжителство, разбирателство и общ език на християни и мюсюлмани. Всички са братя и сестри и взаимно се уважават и си помагат.

Хората в планината, с душа могат да бъдат само пример за политиците, които така и не намериха общ език и път за по-добра България. 

Жителите на Смолянска област ще избират президент и отново четирима представители в Народното събрание. Избраници, които би трябвало да милеят за обикновените хора тук, в планината, които се борят с различни мисии, като „спаси крава“, „отдели залък от гърло за топло през зимата“, „не пътувай, за да спестиш за лекарства“, „яж по веднъж на ден, за да имаш за по-дълго време храна“.

Живот в тишина, която убива. Със снимките на непрегърнатия внук, който знае по-добре чуждите езици от родния - български. Пуста и тъжна е планината през есента и на прага на зимата. Единствено пушещите комини на къщите вдъхват живинка в планинските села.

За английските пенсионери в родопските села животът е рай, а за българските ад. 

„Евтино е и хубаво тук. Сега съм пенсионер и мога да живея тук с моята пенсия – тя е малка пенсия, но за тук е достатъчно. Около 500 евро всеки месец. Много съм щастлив“, казва един от англичаните, обитаващи роподските селца.

Българските му побратими гладуват по половин година, за да осигурят дърва за зимите, които тук са изключително тежки. Като 87-годишния дядо Славей от Чеплетен, отделял от залъка си няколко месеца, за да си осигури дърва за огрев.

„Имам дърва, купил съм. С бабата – по 100, по 100 лева на месец. За топло сме се подготвили. Картофи, фасул има“, разказва той.

От избори не се вълнува. И политически крак тук не е стъпвал. Дядо Славей не вярва, че нещо може да се промени.

„Те са същите, няма други, няма да има никаква разлика – те са минали всичките“, песимист е възрастният мъж.

Местните хора говорят с омерзение и разочарование за предстоящите избори. Оплакват се, че животът е станал много скъп. Чудят се дали да гласуват.

„Каквото и да гласуваме, нещата не се променят“, твърдят те.

„Нямаме бъдеще. Никакво бъдеще нямаме – и здравеопазването, и политиката, изобщо целият живот на хората е пълна безизходица. Няма кой да застане начело на тая държава и да промени нещата. Всеки гледа собствения си интерес и никой не мисли за хората.“

Други от планинските жители признават, че тук се живее „ден за ден“, а работа нямаме в целия регион.

Отчитат, че политиците не могат да се разберат и питат „как да стане тая промяна с едни и същи хора“.

„В безизходица е целият български народ, бяга. Отчаян е от държавата ни. Разруха, беда. Здравеопазване, пенсионна реформа – под нулата сме.“